Брюксел би могъл да направи изключения за Исландия по отношение на политиката за риболова, за да насърчи потенциалното присъединяване на страната към Европейския съюз в стремежа си да разшири присъствието си в стратегически важната Арктика. Исландия подготвя референдум през август по въпроса дали да възобнови преговорите за членство в блока, подтикната от опасения за сигурността, които се изостриха от войната на Русия в Украйна и заплахите на президента на Съединените щати Доналд Тръмп да анексира Гренландия.
Предишната кандидатура на Исландия за присъединяване към ЕС, преди повече от десетилетие, беше замразена след спор с Брюксел за правата за риболов. В сегашната ситуация обаче нагласите са се променили. Еврокомисарят по рибарството и океаните Костас Кадис е споделил пред „Файненшъл таймс“, че „определено има място за гъвкавост“, докато блокът преразглежда десетилетната си политика за аквакултурите. Той е добавил, че част от дискусиите с Исландия ще включват и договорени изключения за риболова.
„Можем да намерим решения по въпроси, които са предизвикателство, като например споразуменията за подялба на споделени рибни запаси“, казал Кадис. „Исландия и Европейският съюз се сближават… като вземат предвид последните геополитически развития.“
Европейската комисия активизира работата си по прекрояване на арктическата си стратегия, след като реториката на Тръмп за Гренландия – полуавтономна датска територия, достигна своя връх по-рано тази година. Исландските власти бяха разтревожени от многократното объркване на Гренландия с Исландия от стопанина на Белия дом когато предявява претенции към големия арктически остров.
Стремежът на ЕС да привлече нови членове е част от по-широка промяна след пълномащабното нахлуване на Русия, като Брюксел в момента преработва процеса си на присъединяване на Украйна. Междувременно, несигурността по отношение на военните ангажименти на Вашингтон активизира усилията на блока за укрепване на собствената сигурност и сближаване на съседните страни.
Кадис – бивш министър на земеделието на Кипър, добави, че гъвкавите политики в областта на рибарството биха могли да направят интеграцията по-привлекателна за „други страни със сходно мислене“ като Норвегия, където споровете за морските продукти бяха ключов фактор за отказа на петродържавата за членство в ЕС през 1994 година. Риболовът е и препъни камък в усилията за подобряване на отношенията на Брюксел с Обединеното кралство след BREXIT. През 2024 г. морските продукти представляват близо 40% от стойността на изнесените от Исландия стоки, според Статистическата служба на страната.
Дипломати предполагат, че заплахите на Тръмп срещу Гренландия биха могли да подтикнат Рейкявик да разглежда клаузата за военна подкрепа на ЕС и новия фокус върху отбранителната политика като причини за присъединяване към блока. Но присъединяването към него отдавна е спорно сред исландците. Последните проучвания показват, че 47% от тях са „против“ и 40% са „за“ включване в общността, като рибарството остава решаващият въпрос. Длъжностни лица и дипломати казват, че без някаква форма на гъвкавост по въпроса, често посочван като важен за крайбрежната страна, какъвто са автомобилите за Германия, членството в ЕС е малко вероятно.
„Изградихме рибарството си като бизнес, докато в ЕС рибарството все още се третира като регионална политика, те го субсидират. Това няма да проработи“, коментира исландски служител. Коренната промяна на геополитическия фон обаче „се е променила изцяло“ от последния кръг на преговорите, като Рейкявик се изнервя все повече от поведението на Вашингтон след кризата в Гренландия. Исландия, макар и член-основател на НАТО, няма собствена постоянна армия и е обвързана от същите споразумения за отбрана със Съединените щати от времето на Студената война, датиращи от 1951 година.
Друг служител заяви, че членството в ЕС е придобило ново значение от гледна точка на сигурността, добавяйки: „Мисля, че ще бъде референдум на кантар … изключването на риболова определено би могло да промени нещата.“
Риболовната политика на ЕС от 1970 г. също е привлякла вниманието на сегашните страни-членки. В съвместно писмо до Кадис, което са прочели репортери на „Файненшъл таймс“, 12 държави от блока, включително Германия и Франция, предупредиха, че административната тежест върху рибарството е станала толкова сложна, че създава трудности в ежедневните операции. Дипломат определи политиките като „супер сложни и старомодни“, добавяйки: „Не съм срещнал никого в Брюксел, който наистина да ги разбира“.
Кадис каза, че опростяването ще бъде един от основните елементи в обновената политика, която ще включва „модернизация и декарбонизация на риболовния флот“, привличане на „младото поколение“ и модернизиране на „регулаторната рамка, което ще я направи по-проста и по-малко бюрократична“.
Източник: Banker.bg
