Централната банка на Германия Bundesbank (Бундесбанк) предупреди, че германската икономика ще излезе бавно от неколкогодишната рецесия – прогноза, попарваща надеждите за бързо възстановяване благодарение на по-високите разходи, финансирани с емитирането на дълг от Берлин. В анализ, публикуван на 19 декември, институцията понижи с 0.1 процентни пункта – до 0.6%, предвижданията си за растеж през 2026-а. И макар че повиши прогнозата си за 2027-а също с 0.1% – до 1.3%, тя предупреди, че рисковете за актуализираната ѝ оценка за БВП „по-скоро клонят надолу“. Новата перспектива предполага, че растежът на Германия ще се върне до нивата си отпреди рецесията едва в края на 2026 година.
Икономисти от частния сектор, инвеститори и германското правителство се надяваха, че допълнителните инвестиции и разходи за отбрана в размер на 1 трилион евро ще съживят най-голямата европейска икономика, която е заседнала в коловоз от началото на руската инвазия в Украйна.
Прогнозата на Бундесбанк изключва положителните ефекти от по-големия брой работни дни през следващата година, което се очаква да повиши отчетения БВП с още 0.3 процентни пункта – до 0.9 процента. Това число е по-ниско от прогнозата на правителството от 1.3%, която отчита и приноса на допълнителните работни дни.
Държавният дефицит се очаква почти да се удвои – от 2.5% от БВП през тази година до 4.8% през 2028 г., като дълговото бреме на Германия ще нарасне от 62 на 68 процента. Годишният дефицит през 2028-а ще бъде най-висок от обединението на Германия през 90-те години на миналия век, надхвърляйки дори числата по време на световната финансова криза и пандемията от КОВИД-19.
Разходите за труд, различни от заплати, ще се увеличат с почти една десета през следващите три години до рекордно високите 44.5% от плащанията по трудов договор заради нарастващите вноски за здравеопазване и социални помощи, които заплашват допълнително да подкопаят конкурентоспособността на германските производители.
Макар че Бундесбанк признава „първоначалните признаци за увеличаване на държавните поръчки“, тя отбелязва, че показателите все още не сочат „ранен и забележим тласък на икономическата активност от по-високите публични разходи“.
Едновременно с това, инфлацията ще спадне по-бавно от предишните очаквания. При 2.3% тази година и 2.2% през 2026 г., се предвижда тя да се колебае над средносрочните целеви 2% годишно на Европейската централна банка за по-широката еврозона, главно поради натиска от заплатите.
Германия е „очевидно в рецесия от края на 2022 г.“ и дори отново се свива през второто и третото тримесечие на тази година, заяви Бундесбанк. Централните банкери предупреждават, че вълната от заеми на канцлера Фридрих Мерц ще стимулира потенциалния растеж на страната едва с 0.35-0.50 процентни пункта, тъй като около 250 милиарда евро от новия дълг са подготвени за използване за за финансиране на бюджета за социални помощи, данъчни облекчения и други ежедневни разходи, а не за инвестиции в инфраструктура.
„Дългосрочните ефекти върху растежа – ефектите върху производствения потенциал на германската икономика – следователно са много ограничени до 2028 г. и остават олимитирани и след това“, обобщава Бундесбанк.
Източник: Banker.bg
