Най-мащабните протести в Иран от три години насам избухнаха в понеделник 29 декември, след като валутата на страната се срина до рекордно ниско ниво спрямо американския долар, а управителят на Централната банка подаде оставка.
Държавната телевизия съобщи за оставката на Мохамед Реза Фарзин, докато търговци и собственици на магазини се събраха на протест на улица „Саади“ в центъра на Техеран, както и в квартал „Шуш“ близо до главния Голям базар на столицата. Търговците от пазара изиграха решаваща роля в Ислямската революция през 1979 г., която свали монархията и доведе ислямистите на власт.
Официалната информационна агенция IRNA потвърди за протестите. Свидетели съобщават за подобни митинги и в други големи градове, включително Исфахан в централен Иран, Шираз на юг и Машхад на североизток. На някои места в Техеран полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращите.
Протестите в понеделник са най-големите от 2022 г. насам, когато смъртта на 22-годишната Махса Джина Амини в полицейски участък предизвика национални демонстрации. Тя беше арестувана от моралната полиция в страната за това, че уж не е носила правилно хиджаба си.
Свидетели заявиха пред, че в понеделник търговците са затворили магазините си и са призовали другите да направят същото.
В неделя протестите бяха ограничени до два големи пазара за мобилни устройства в центъра на Техеран, където демонстрантите скандираха с антиправителствени лозунги.
В неделя иранският риал падна до 1.42 милиона за долар. В понеделник той се търгуваше на ниво от 1.38 милиона за долар.
Слуховете за евентуалната оставка на Фарзин циркулираха през последната седмица. Когато той пое поста през 2022 г., риалът се търгуваше на ниво около 430 000 за долар.
Сривът на валутата ускорява инфлацията и вдига цените на основните стоки, натоварвайки още повече домакинствата. Очаква се ситуацията да се влоши заради новите цени на горивата.
Според държавния статистически център нивото на инфлация през декември се е повишило до 42.2% в сравнение със същия период на миналата година и е с 1.8% по-високо от ноември. Цените на храните са скочили със 72%, а здравните и медицинските стоки са поскъпнали с 50% спрямо декември миналата година. Много критици виждат в тези цифри признаци на наближаваща хиперинфлация.
Съобщенията в официалните ирански медии, че правителството планира да увеличи данъците през иранската Нова година (която започва на 21 март), предизвикаха допълнително безпокойство.
Валутата на Иран се търгуваше при курс 32 000 риала за долар по време на ядреното споразумение от 2015 г., което отмени международните санкции в замяна на строг контрол върху ядрената програма на страната. Тази сделка се разпадна, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп едностранно изтегли Съединените щати през 2018 година.
Съществува и несигурност относно риска от нов конфликт след 12-дневната война между Иран и Израел през юни. Много иранци се опасяват и от възможността за по-широка конфронтация, която може да въвлече САЩ, което допълнително засилва напрежението на пазара.
През септември Организацията на обединените нации наложи отново санкции на Иран, свързани с ядрената програма, чрез механизъм, който дипломатите описват като „snapback“ (автоматично връщане). Тези мерки отново замразиха ирански активи в чужбина, спряха оръжейните сделки с Техеран и наложиха санкции, свързани с иранската програма за балистични ракети.
Четете още: Тръмп заплашва с нови удари Иран, ако ядрената програма бъде възобновена
Източник: Banker.bg
