„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Спринтът се счита за най-зрелищната дисциплина в леката атлетика. В България тази дицплина най-често се асоциира с името на Ивет Лалова – националната рекордьорка на 100 метра. Ивет бе невероятна и на 200 метра, но дори и тя не успя да подобри националния ни рекорд, който стои непокътнат вече близо 40 години. Този национален рекорд е притежание на определяната за бяла кралица на спринта – феноменалната Анелия Нунева.
Анелия Нунева – националната рекордьорка на 200 метра
Нунева е родена на 30 юни 1962 година в Бяла, Русенско. Историята ѝ е много любопитна: в училище тя е освободена от часовете по физическо възпитание заради изкривяване на гръбначния стълб. Едва ли някой предполага, че това момиче има потенциал да постигне каквито и да били успехи в спорта. На 18 години обаче тя решава да започне да тренира лека атлетика, а това променя живота ѝ завинаги.
От гръбначно изкривяване и късен старт в леката атлетика до куп медали и рекорди
Нунева се среща с треньора Георги Драганов, който бързо ѝ вдъхва вяра, че може да гони силни резултати в спринта. Малко след като започва кариерата си, идват първите успехи – национални рекорди за девойки, и то без да е изчистила техниката си, разчитайки основно на таланта си. Когато е на 20, Анелия вече е част от европейския и световен елит, като започва да показва нечувани до момента резултати у нас.
Анелия Нунева е част от световния елит в леката атлетика в продължение на повече от десетилетие
Първите големи успехи идват през 1984 година. Тогава тя печели 1 златен и 2 сребърни медала на турнира „Дружба“ в Москва, който замества бойктотираната Олимпиада в Лос Анджелис за държавите от Източния блок. За успехите си в СССР тя получава три леки коли – една „Волга“ и две „Лади“. През същата година Нунева печели и сребърен медал на 60 метра на Европейското първенство в зала в Гьотеборг, както и бронзов медал на 4х100 метра на Европейското на открито в Хелзинки.
В следващите няколко години Нунева продължава да властва в спринтовете на 60 метра, 100 метра и 200 метра. През 1986 година печели два сребърни медала от Европейското първенство в Щутгарт – в спринта на 100 метра и в щафетата 4х100 метра. През 1987 г. добавя сребърен медал и от Европейското в Лиевен, а същата година постига и може би най-значимия си успех – става световна вицешампионка на 60 метра на шампионата в зала в Индианаполис.
Нунева е на 30 метра от олимпийския медал, но къса мускул в Сеул
Голямата мечта на Анелия Нунева е медал от олимпийски игри. Влиза в страхотна форма на Игрите в Сеул през 1988-ма, като се класира с лекота за финала. Там тя е втора до 70-ия метър, като пред нея е само великата Флорънс Грифит-Джойнър, а имена като Евелин Ашфорд, Хайке Дрекслер и Гуейн Торънс ѝ дишат прахта. Само че 30 метра преди финала българката къса мускул и се прощава с мечтата си за сигурен медал.
Четири години по-късно Нунева отново стига до олимпийски финал – този път в Барселона, но завършва на шеста позиция. През същата година печели и още един сребърен медал от Европейското първенство в Генуа. Последният ѝ голям медал идва през 1994 г. – бронзов медал на 4х100 м от Европейското в Хелзинки. Така тя приключва кариерата си след 12 години, в които е неизменна част от световния елит в леката атлетика.
Наричана още Бялата негърка, Анелия Нунева остава в историята с цели 13 слизания под гросмайсторските 11 секунди на 100 метра. Личният ѝ рекорд в тази дисциплина е 10,85 сек. Ивет успява да го подобри през 2004-та с 10,77 сек. Нунева обаче продължава да държи националните рекорди за жени в други три дисциплини: на 50 метра (6,12 сек.), на 60 метра (7,02 сек.) и на 200 метра (22,01 сек.) – рекорди, които оцеляват вече близо 40 години и едва ли скоро ще бъдат подобрени.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Великият гений от България, който промени световната атлетика завинаги
Източник: Актуално
