Често може да се чуе: „Държавата няма пари”. Да, тя по принцип няма свои пари. Работи с парите на данъкоплатците. По-точно, преразпределя ги. Няма как да бъде по друг начин. Защото има дейности, а и цели сфери, които са непроизводителни от гледна точка на икономиката, но без тях не може – отбрана, сигурност, образование, здравеопазване.
Тук вече „борбата, както казват, е епична”. Синдикатите искат да натоварят бизнеса с по-голямо бреме, бизнесът иска да се махне минималната работна заплата или да се смята по друг начин, младите лекари настояват да се вдигнат техните заплати, а не на полицаите, учителите искат повече пари от дансаджиите…
Веднага възниква въпросът: до колко справедливо работи държавата във фазата на „разхвърлянето на пари”? Впрочем хастарът на този въпрос е в това колко разходи планира държавата в името на справедливостта и загрижеността и как намира средствата, с които да ги покрие?
Ще ви излъжат, ако ви кажат еднозначно, че парите идват от данъци и акцизи. Идват и от продажби на държавна собственост, от листването й на фондовата борса, от концесионни такси, външни и вътрешни дългове… Но тъй като държавата в момента не се е засилила да приватизира, нито да концесионира, а номерът с 19-те млрд. лева дълг тази година няма как да мине и догодина без сериозен публичен укор, остават само данъците.
Подготовката на бюджета за 2026 г. и въпросът какво да бъде предприето за намаляване на бюджетния дефицит поставиха на диаметрално противоположни позиции работодатели и синдикалисти. Затягане на колана или по-високи данъци ще ни донесе този бюджет – това трябва да решат управляващите до края на годината.
След като от Конфедерацията на независимите синдикати поискаха по-високи данъци за бизнеса и вдигане на осигуровките, от Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) реагираха много остро. В своя позиция Управителният съвет на работодателската организация заяви, че тя е отговорен социален партньор и иска да работи в нормален диалог със синдикатите, които обаче да не се държат като радикални и неконтролируеми политически играчи, сеещи хаос и разделение. Председателят й Кирил Домусчиев се изказа за запазване на нивото на данъците и осигуровките.
“Аз ще настоявам социалните партньори да работят заедно в посока затваряне на бюджетния дефицит при същите нива на данъчно-осигурителна тежест и с разширяване на данъчната основа чрез борба със сивата икономика, стимулиране на предприемачеството и инвестициите”, подчерта Домусчиев.
“За да стане това – допълни той – са нужни реформи като излизане от сивия списък за пране на пари, бързи стъпки за формиране на общ капиталов съюз в ЕС, ускорена логистична свързаност на регионите извън София, осигуряване на прогнозируеми и ниски цени на електроенергията и стимулиране на частните инвестиции в нововъзникващи ниши като изкуствения интелект, електромобилността, космическите технологии, енергетиката, роботиката, и др.”.
Големият обществен сектор в България притеснява КРИБ. По повод искането на КНСБ с бюджета за 2026 г. парите за заплати в този сектор да бъдат увеличени с 10%, Кирил Домусчиев заявява, че синдикатът се фокусира фанатично върху непропорционалното добруване на обществения сектор, за сметка на частния.
Най-неприемливо изглежда искането на Конфедерацията на независимите синдикати за повишаване на данък печалба от сегашните 10 на 15 процента. Средната ставка на данъка върху печалбата за страните от ЕС за настоящата година е 21.3%, отбелязват от профсъюза и затова предлагат неговото увеличение.
През последните години приходите в бюджета от данъка върху доходите са с около 20% по-високи от приходите от данъка върху печалбата, посочват от КНСБ. Поради което предлагат увеличение и на данъка върху дивидентите от 5 на 15 процента. Така вече нямало да е изгодно и укриването на осигуровки и плащането на част от заплатите в брой.
Друго тяхно искане е увеличението от началото на следващата година на максималния осигурителен доход на 4625 лв. и на осигуровките с 2 процента. А също и допълнителни данъци за бизнеса.
Първият е облагане на свръхпечалбите, например във финансовия и хазартния сектор, в размер на 33% за печалба, която е с над 20% по-висока от средната за предишните четири години.
Вторият нов данък е 0.1% за финансови трансакции с акции и облигации.
Третият е “дигитален данък” за мултинационални компании с годишен оборот над 750 млн. евро и постъпления от цифрови услуги в ЕС над 50 млн. лева.
Вместо подобни промени все по-често се обсъжда повишаването на ДДС от 20 на 22%, което би натоварило работещите хора и крайните потребители, изтъкват от КНСБ. Тази идея се прокламира от двама бивши финансови министри на ГЕРБ – Симеон Дянков и Владислав Горанов. Контрата на тази най-брутална идея за бъркане в джоба на всеки българин е тази: Да извадим държавните фирми на борсата и мениджмънта да ги управлява като корпорация, а не като ведомство от типа прасенце касичка на министъра.
Мнението на икономиста и бивш депутат от ПП-ДБ Владислав Панев е да се прегледат обществените поръчки и да се приоритизира изграждането на национална инфраструктура, включително с частни капитали (магистрали, жп. линии, водния сектор, топлоснабдяване, енергетика), а не проекти с никаква добавена стойност, но за много пари на кметове, които са се снимали под герба.
Освен това да се прегледа армията от чиновници и да се лишим от тези, чия липса няма да се усети или могат да бъдат заменени от електронни услуги и изкуствен интелект. Както и да започнем да отменяме навъдилите се десетки регулации от последните години, забавящи и оскъпяващи правенето на бизнес, и водещи до назначаването на нови чиновници., които да контролират за спазването им.
„Държавата е станала толкова всепроникваща, че е нужна голяма метла. Иначе просто данъкоплатците няма да издържат”, заключава Панев.
Абсолютно категоричен, че не трябва да се пипат данъците, е и бившият финансов министър Асен Василев. „Докато не се харчи рационално, няма причина да натоварваме гражданите и бизнеса с допълнителни данъци. Ако се махнат всички харчове по касичките и се направи рационален преглед на това къде реално се инвестират парите на данъкоплатците, спокойно можем да се върнем обратно в 3% дефицит„, убеден е Василев. Той обаче твърди, че това изисква тежки политически решения, а сегашното управляващо мнозинство се е оказало неспособно да ги вземе при конструкцията на бюджета за тази година.
Източник: Banker.bg
