България се подготвя за първия си бюджет в евро. Това е символичен момент, който би трябвало да бележи нова фискална зрялост и предвидимост. Вместо това проектобюджетът за 2026 г., публикуван в последния момент от Министерството на финансите, поражда усещането за познат сценарий – нисък дефицит на хартия, висок нов дълг и липса на визия за реформи.
В официалните документи бюджетният дефицит за догодина е точно 3% от БВП, което удобно съвпада с европейския лимит. В номинално изражение това са 3.65 млрд. евро. Но зад този „европейски“ процент стои реална възможност за нов държавен дълг до 10.5 млрд. евро.
Тези пари няма да финансират само дефицита, а и рефинансиране на стари задължения, както и до 3.26 млрд. евро нови заеми за отбраната по програмата SAFE. С други думи, поддържа се впечатление за фискална стабилност, докато реалната задлъжнялост расте. Това е добре позната практика в последните години. Дефицитът се овладява чрез дълг, а не чрез намаляване на разходите. Така се постига „козметична стабилност“ пред Брюксел, но не и устойчива финансова политика.
Още по-тревожно е, че същият дефицит от 3% е заложен и за 2025 г., но според последните данни на финансовото министерство той бил почти достигнат още през септември. До края на годината положението ще бъде „спасено“ не от вътрешна дисциплина, а от очаквани 4 млрд. лв. европейски плащания.
Получава се така, че България живее на аванс от ЕС, без да балансира собствените си приходи и разходи. Въпросът е колко дълго би издържал такъв модел в среда на високи лихви и забавящ се растеж?
В проекта се залага увеличение на пенсионните осигуровки с 2% още от 2026 г. и още 1% през 2028 година. Едновременно с това се обсъжда и удвояване на данъка върху дивидентите от 5 на 10 процента. Макар тези промени да изглеждат ограничени, ефектът им ще е осезаем. Българската данъчна система дълго време беше предимно плоска и предвидима, което беше ключово конкурентно предимство в региона. Сега това предимство се размива, защото липсват видими компенсиращи реформи.
Според икономиста Лъчезар Богданов, правителството „купува време“ чрез вдигане на данъци, но без да променя разходната структура. „Бюджетът може да изкара, докато може да се увеличават данъци без да има реакции. Но след две години ще се наложат тежки мерки, както в Румъния – рязко вдигане на ДДС, акцизи, замразяване на заплати и съкращения“, смята той.
Това е логично предупреждение: всяка година без структурна реформа натрупва натиск, който неизбежно избива в по-драстични фискални решения.
Острата реакция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) дойде почти мигновено. Работодателите осъдиха както формата, така и съдържанието на бюджетната процедура. Проектът е бил изпратен „в късните часове на 3 ноември“, което практически елиминира възможността за становища. „Това не е държавническо поведение, а инструмент за заобикаляне на обществения дебат“, заявиха от АОБР.
Бизнесът е особено критичен към липсата на реформи и ефективност, както и към увеличаването на данъчно-осигурителната тежест, което според тях ще доведе до отлив на инвестиции и ръст на сивата икономика. Тоест, не просто размерът на дефицита е проблем, а качеството на управлението на публичните средства.
Финансистът Левон Хампарцумян също подчерта, че представянето на бюджета напомня на „тест на фокус група“, а не на държавна политика: „Когато сериозни политици представят бюджет, те обясняват целите му. Сега получаваме частична информация, сякаш обществото е лаборатория за експерименти“.
Според Хампарцумян увеличенията на данъците са неизбежни, а въвеждането на еврото ще протече гладко само ако хората имат доверие в институциите. Точно това доверие обаче в момента липсва.
Бившият финансов министър Владислав Горанов пък обясни пред медиите политическата перспектива. „Това не е бюджет на ГЕРБ, нито на една партия. Това е бюджет на компромисите между ГЕРБ, БСП и ИТН – и докато трае политическата криза, ще имаме такива бюджети“, отбеляза той.
Горанов не крие скептицизма си и заявява, че по-малко вредно би било повишаване на ДДС, отколкото на осигуровките. А самото предложение потвърждава колко ограничено е фискалното пространство.
Всички анализи водят към една и съща диагноза, а именно липса на реформи и стратегическа посока. Държавата продължава да разширява разходите си за заплати, социални плащания, администрация, но без да поставя въпроса дали структурата на тези разходи е ефективна.
Вместо да се обсъждат приоритети като образование, иновации, дигитализация, демография, дебатът отново се свежда до това кой и с колко ще плати повече. Проектобюджетът показва, че България се движи по инерция между европейските критерии и местните политически уговорки.
Докато държавата разчита на нов дълг и временни приходи, а не на реформи и производителност, стабилността ще остане временна и привидна. Истинският тест няма да е дали дефицитът ще е 3% или 3.5%, а дали след 2026 г. страната ще има куража да престане да „бюджетира в миналото“.
.
Източник: Banker.bg
