Постните пици (по Дянков) вече са минало. За следващата година се очертава пак мазна пица и пак с брашно назаем. Това показват политическите настроения на управляващите у нас.
Каза го и главният пицар: „Основната тема не е спекулата, а общото увеличение на инфлацията или така наречената пълзяща инфлация, която се получава в последните няколко месеци в България. Тази пълзяща инфлация няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с рязкото увеличаване на административните разходи в отделни министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Като цяло административните разходи ще отидат към 46% през 2025 г., а нормалното в България за последните 10 години са 36-37%“, обясни Дянков.
Но връщането към нормалното няма да е догодина. Бизнесът е на подобно мнение. В хода на предстоящата бюджетна процедура бизнесът иска най-вече прогнозируемост и възможност да се възползва от позитивните ефекти от приемането на еврото.
Правителството трябва да заложи на разумна фискална политика и да ограничи неразумните разходи, казва Кирил Бошов, заместник-председател на АИКБ, председател на УС на „Еврохолд България“ АД. По думите му „Бизнесът иска да види консолидация на разходите, овладяване на повишаването на разходите на бюджетната сфера, на заплатите на бюджетните служители и отказване от идеята за обвързването на минималната работна заплата със средната работна заплата“. Това би създало позитивни ефекти върху икономиката.
И понеже няма как заплати да се върнат назад, а вдигането на данъци и осигуровки би помрачило радостта от приемането на еврото, пък и увеличаването на събираемостта им не може да се се превърне в повторно доене, като приходоизточник остават новите дългове.
Симеон Дянков смята, че увеличаването на някои данъци в Бюджет 2026 е неминуемо. „Разбира се, правителството веднага ще каже, че в никакъв случай не иска да вдига данъците. Само че на тях им предстои първо да излезе истината за дефицита, която оставаше на заден план заради влизането в еврозоната. И другото са разходите за отбрана. През следващото десетилетие трябва да ги увеличим от днешните 2% до 5%, което прави 10 милиарда лева всяка година допълнително за отбрана“, изтъква той, добавяйки че тези разходи трябва да се покрият от някакви допълнителни приходи.
Според Дянков кабинетът ще се опита да не увеличава данъците, а да вдигне събираемостта, както направи в Бюджет 2025. Само че в него бяха заложени „абсолютно нереалистични прогнози за събираемост„.
Най-лесният вариант за излизане от ситуацията е вдигането на ДДС на 22 процента.
„Той идва от консумацията, не от производството, така че е доста по-малко изкривяващ данък, отколкото социалните осигуровки, за които говорихме. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно„, посочва бившият финансов министър, но е скептик, че правителството ще го направи – подобно круто решение трудно би намерило подкрепа в широката коалиция, управляваща страната.
За Адриан Николов от ИПИ обаче подобен вариант не е изключен: „На масата вече има предложения за увеличение на ДДС, на осигуровките, включително на пенсионната. Ако негативно развитие на събитията се материализира, тези сценарии са напълно възможни“.
По отношение на пенсиите икономистът е категоричен: „Административни увеличения като тези от 2022 г. няма да виждаме скоро. Те доведоха до огромно натоварване на бюджета и смесиха социалната политика с пенсионната система“.
Николов критикува сегашния модел, при който държавата раздава средства „на всички по равно“: „Отстъпки от имотния данък за първо жилище, помощи за всички ученици – бедни и богати – това е безсмислено. Социалната политика трябва да се насочи към хората в нужда, а не да създава универсални бонуси“.
Въпреки критиките и предупрежденията най-яростните мераци за харчове не могат да се скрият, нищо че Бюджет 2026 е още в ембрионално развитие.
Министерството на труда и социалната политика поиска минималната работна заплата да бъде в размер от 1213 лв. или 620.20 евро от 1 януари 2026 година. Повишението е със 136 лв. или с 12.6% спрямо сегашното минималното трудово възнаграждение в страната.
Новият размер на минималната заплата е залегнал в проектопостановление на Министерския съвет, което е публикувано за обществено обсъждане.
По инициатива на социалния министър Борислав Гуцанов се възобнови диалога с национално представителните организации на работодателите и на синдикатите за изработване на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Което обаче едва ли ще стане така бързо, че да може да се отрази в бюджета за догодина.
Гуцанов признава, че размерът на минималната заплата за 2026-та пак ще се смята по грубия административен начин като 50% от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Реформи ли?
Швейцарското правило за пенсиите няма да отпадне, тъй като носи изключително важна стабилност. Що се отнася до пенсионната реформа, аз мисля, че може да говорим за надграждане на пенсионната система, но не и за реформа, казва Борислав Гуцанов.
Увеличаване на данъчно-осигурителното бреме?
Сумрачно ясно е, че максималният осигурителен доход ще бъде 4 430 лв. от 1 януари 2026 година. (Сега той е 4130 лева.)
Това означава, че за лицата, които получават доход над този праг, осигуровките ще се плащат върху по-голяма сума, което увеличава осигурителната тежест за най-високо платените. Да, на тези от индустриите с най-голяма принадена стойност, които са призвани да направят България високотехнологична и преуспяваща държава.
На другия полюс е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, както и за земеделските стопани и тютюнопроизводителите, който изглежда, че ще се запази на 1 077 лева.
С недомлъвки се говори и за увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“. Според осигурителната политика, заложена в средносрочната бюджетна прогноза, от 1 януари 2026-та се планира увеличение на вноската за пенсии с 3 процентни пункта.
Съдейки пък по анализи и коментари в медиите, има очакване, че при затруднения с приходите ще се търсят мерки за по-добро събиране на данъци, ограничаване на измами и сивата икономика, а не толкова увеличаване на данъчните ставки.
Някои предложения са свързани с преосмисляне на правила, които може да доведат до косвени повишения — напр. чрез разширяване на основата, следене на приходите, формати за отчетност (като SAF-T файлове) и други.
Но Любомир Дацов смята, че сивата икономика не е толкова голяма, а и мерките за свиването й са процес, а не еднократен акт. Така че резервите там са трудно предсказуеми и често трудно използваеми.
„Когато имате 25-26% нарастване на работните заплати в публичния сектор средно, когато имате между 18% – пак до 25-26% нарастване на заплатите в останалите сектори – какво точно очаквате?“, пита бившият заместник-министър. „Инфлацията се поражда от тази динамика на доходите, която съществува в момента“, отбелязва той.
Финансирането на бюджетния дефицит чрез големи дългове изглежда най-вероятно. Това не е черен сценарий, но може да бъде. Не е черен, защото задлъжнялостта на България е под 25%, а по Маастрихтските критерии за финансова стабилност горната летва на държавния дълг към БВП е 60 процента. Не е черен и защото може по-високата задлъжнялост да води до модернизация на страната, до икономическо развитие, конкурентоспособност и борба с корупцията.
Ето предупреждението на икономист номер 1 в ЕС Марио Драги: „Има добър дълг и лош дълг. Лошият дълг финансира текущото потребление, оставяйки тежестта на бъдещите поколения. Добрият дълг служи за финансиране на инвестиции в стратегически приоритети и за повишаване на производителността. Той генерира растежа, който ще послужи за неговото изплащане„.
„Това е храна за размисъл за нашите политици, за които 3% дефицит и теглене на 16.5 млрд. лева дълг само за първите 8 месеца на 2025 година са нещо хубаво. Не са, особено когато отиват предимно за заплати в администрацията”, коментира финансистът Владислав Панев.
Източник: Banker.bg
