Състоянието на публичните финанси на България продължава да се влошава, показват публикуваните в понеделник от Министерството на финансите (МФ) данни за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП). Според тях, дефицитът в държавния бюджет към октомври е вече 6.6 млрд. лв., което съответства на 2.98% от прогнозирания размер на икономиката за настоящата година. Това означава, че България няма право да трупа повече дефицит до края на 2025 г., ако иска да спази Маастрихтския критерий за еврозоната.
Напомняме, че изпълнението на Маастрихтските условия – в т.ч. за дефицит, инфлация, дълг и пр. – е важно, за да получи кандидатстващата страна членка „зелена светлина“ за присъединяване към еврозоната. За България това се случи на 8 юли т.г., но изпълнението на критериите и след тази дата е важно с цел демонстриране на стабилни публични финанси и икономика. От МФ обясняват, че от общия размер на недостига, дефицитът по националния бюджет е в размер на 4.5 млрд. лв., а този по европейските средства – 2.1 млрд. лв.
От там напомнят, че миналия месец Европейската комисия предостави на България около 860 млн. лв. като частично второ плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост. Сумата бе орязана с над 200 млн. евро заради неизпълнената цел за реформиране на Антикорупционната комисия.
Очаква се до края на годината да постъпи и трети транш в размер на близо 3.2 млрд. лв., което ще компенсира посочения дефицит по сметките за средства от ЕС (в размер на над 2.1 млрд. лв.), респективно текущо ще подобри салдото по КФП“, посочват от МФ.
Увереността на ведомството е изненадваща, като се има предвид, че до края на годината остава месец, както и това, че предходни изказвания както на правителствени, така и на европейски представители говорят за известна несигурност.
В началото на октомври заместник министър-председателят Томислав Дончев каза, че страната ни вече е кандидатствала за третото плащане, но тогава той изтъкна, че сроковете зависят от скоростта, с която Европейската комисия обработи заявката. Месец след това еврокомисарят по икономиката и производителността Валдис Домбровскис загатна, че страната ни явно формално все още не е поискала въпросните 1.6 млрд. евро.
България е теоретично възможно да кандидатства за третото плащане още тази година“, каза Домбровскис.
Тогава той коментира не само възможността парите по третото плащане да са в България тази година, но и цялостното изпълнение на проектите, а от там и следващите плащания.
Вече остава по-малко от година за изпълнение. Така че фокусът трябва да бъде наистина сега върху прилагането на всички реформи и инвестиции и върху максималното използване на този механизъм за възстановяване и устойчивост“, добави еврокомисарят.
Основни параметри
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2025 г. са в размер на 66.7 млрд. лв., или 74% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 14.9% (8.6 млрд. лв.) спрямо отчетените към октомври 2024 г.
Сравнени със същия период на 2024 г. данъчноосигурителните приходи нарастват номинално с 15.5 % (7.3 млрд. лв.), а неданъчните приходи – с 19.7% (1.6 млрд. лв.). Постъпленията в частта на помощите и даренията обаче са по-малко с 326.6 млн. лв.
Данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, са в размер на 54.6 млрд. лв., което представлява 77.1% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81.8% от общите постъпления по КФП за периода.
Неданъчните приходи са 9.9 млрд. лв., или 82.2% от годишните разчети.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2.2 млрд. лв.
Разходите по КФП, вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС, възлизат на 73.3 млрд. лв., което е 76% от годишните разчети.
Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при капиталовите разходи, разходите за персонал и други“, посочват от МФ.
Нелихвените разходи са в размер на 70.4 млрд. лв., докато лихвените са 1.3 млрд. лв.
Източник: Economic.bg
