Далечен сън са бюджетните излищъци, с които бяхме свикнали години наред. Но от 10 години насам такъв бюджетен дефицит за старт на годината като сега не сме имали. Данните на Министерството на финансите за март говорят за дефицит от 1.5 млрд. евро. А имаме удължителен бюджет и не би трябвало да харчим повече от събраното. Обяснението е, че има заложени плащания – свързани със заплати, по-висок размер на пенсии. Твърдението на финансовия министър, че сме на автопилот, е странно. По-скоро имаме лоши пилоти. Това каза Михаил Кръстев, председател на УС на Съюза за стопанска инициатива.
Според него служебният кабинет може да подготви служебна процедура, да покаже проект за балансиран бюджет. Но приемането на такава план-сметка ще зависи от Народното събрание. Където през последните години са лошите пилоти.
От 2020 г. насам генерално бе променена парадигмата относно публичните финанси – беше предприето отстъпление от прилаганата след въвеждането на валутния борд политика на близки до балансираните бюджети. Въпросът при изпълнението на бюджета вече не е дали ще има дефицит или излишък в края на годината, а дали отрицателното бюджетно салдо на България ще се вмести в ограничението 3% от БВП.
Освен това бюджетите се изготвят като първо се определи размерът на желаните разходи, а след това се търсят източници за финансирането им. Немалко финансисти твърдят, че те страдат не откъм приходната част, а от разюздените разходни пера. Но в предизборната ситуация няма кой да ги чуе. Напротив, щенията, заявките, мечтите за разходно охолство се задълбочават. Напук на международното положение. По-лошо, напук на здравата финансова логика и държавническа отговорност.
Оправданието е, че тези разходи са ни завещани чрез различни законови промени. Но има и нови „искачи”. КНСБ например предложи пакет от 12 мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса. Синдикалистите вместо да се занимават с условията на труд и безработицата, станаха първи бюджетари и социални преразпределители „в подкрепа на най-уязвимите български граждани”.
КНСБ настоява за предоставяне на целева субсидия за държавните и общински транспортни предприятия за компенсиране на високите разходи за енергоносители и горива. Целта е запазване на сегашните нива на цените на превозните документи в градската и
междуселищната мрежа. Но и това не е всичко – иска се въвеждане на напълно безплатен
транспорт за преференциалните категории граждани (пенсионери, ученици, хора с
увреждания), като механизъм за социална защита срещу инфлацията.
Грижата за хората е гарнирана и чрез причудливи компенсации, диференциации на месечни лимити и таван на надценките при търговията с горива, като по отношение на търговците на едро той да е до 10%, докато при търговците на дребно да е до 20 процента.
Отделно е искането и за таван на надценките, например от 20%, на хранителните стоки, които са част от малката потребителска кошница – мярка с широкообхватен ефект върху потреблението на всички български домакинства. А за домакинствата с ниски доходи – изплащане на субсидия за хранителни продукти в размер, равняващ се на двукратната стойност на малката потребителска кошница. Помощта да се отпуска на лица, имащи месечен доход в размер до два пъти линията на бедност.
За земеделските производители – компенсация при закупуването на торове, изразяваща се в ежемесечно покриване на 20% от стойността им.
Да не забравим и повишаването на настоящата квота на ваучерите за храна, предоставяни на работещите – от 818 млн. евро на 1 млрд. евро.
За всички тези пожелания няма остойностяване, нещо по-лошо – те нямат и приходен хастар. Но пък захранват с политически послания партийните централи.
„БСП-Обединена левица“ е написала цяла програма с щения. Те искат увеличаването на средствата за активна политика на пазара на труда до 0,5% от БВП; увеличаването на минималното и максималното дневно обезщетение за безработица, респективно до 60% от МРЗ и 60% от максималния осигурителен доход; увеличението на размера на средствата на ваучерите за храна; двойното увеличение на заплащането за нощен труд.
Червените предлагат данъчни отстъпки за всеки работещ млад човек до навършване на 26 години; справедлив механизъм за ежегодно актуализиране на минималната работна заплата в размер от 50% от средната за страната; намаляване наполовина на квотите за наемане на работници от трети страни в региони, в които безработицата е над средната…
А „редовният бюджет за 2026 година ще изисква вземането на трудни решения, насочени към оптимизирането на публичните разходи, тъй като в противен случай България рискува да изгуби добрата си фискална позиция”, всуе предупреждава служебният финансов министър Георги Клисурски.
„Трябва, в различни области, в различни администрации, поне по отношение на някои
въпроси, да започнем да мислим отдолу нагоре и наистина да преоценим дали ни са необходими всички разходи, които понастоящем правим? Имаме ли нужда от всички тези процеси? Имаме ли нужда от всички тези хора или длъжности?“, казва Клисурски.
Бившият вицепремиер Николай Василев отдавна говори за това, че при намаляло население с 1.5 млн. души, държавните служители вместо да намаляват, са се увеличили с няколко десетки хиляди.
Но, когато стане дума за неговия съвет да се започне от някъде и първо да се изчистят незаетите работни места, политиците се скриват в миши дупки. А празните столове били около 9000, за тях държавният бюджет плаща и средствата отиват за премии.
Междувременно Съюзът за стопанска инициатива застъпван тезата, че постоянните дефицити катализират задлъжнялостта. Има ясно изразена тенденция държавният дълг да нараства през периода 2026-2028 г., както в абсолютен размер, така и спрямо БВП. Регистрираната в края на 2024-та стойност е 24.2 млрд. евро (23.1% от БВП), докато в края на 2028 г. се очаква да бъде почти 49 млрд. евро (36.6% от БВП).
Съотношението консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ (европейска методология) спрямо БВП е съответно 23.8% през 2024 г. и се увеличава до 37.1% от БВП през 2028-а.
Ефектът от по-високата минимална работна заплата и минимален осигурителен доход за работодателите е, че за работник с една и съща производителност ще трябва да плащат с 13.7% повече през 2026-та в сравнение с година по-рано.
Всички тези „дреболии” обаче не са за политическите партии, които се състезават не с отговорни партийни програми, а с ларж финтифлюшки.
Източник: Banker.bg
