Бюджетният дефицит в края на юли е 4.2 млрд. лв., което е 1.96% от БВП. Това съобщи в ефира на обществената телевизия финансовият министър Теменужка Петкова. По-късно днес Министерството на финансите ще публикува данните за изпълнението на бюджета към края на юли.
През последния месец дефицитът в държавния бюджет нарасна с близо 1 млрд. лв., като за юли той достигна 3,3 млрд. лева.
Приходите за първите седем месеца на годината възлизат на 46,3 млрд. лв., като данъчните постъпления са се увеличили с 5,4 млрд. лв. спрямо миналата година, съобщи финансовият министър.
Разходите в държавния бюджет нарастват по-бързо и към края на юли достигат 50,4 млрд. лв., което е с 17,7% повече спрямо миналата година. Според Петкова ръстът се дължи на по-големите социални плащания, разходите за персонал и плащания, отложени през 2024 г. към МРРБ, АПИ и НКЖИ. Финансовият министър добави, че приходите от ДДС вече показват 22% увеличение спрямо миналата година, въпреки че заложените в бюджета амбициозни данъчни цели все още не са изпълнени.
„Забавят се обаче постъпленията от ДДС от внос, които се събират от Агенция Митници. За това има обективни обстоятелства, които не зависят от нас – курса на долара, международните цени на петрола, плановият ремонт на „Лукойл Нефтохим“, който продължи 4 месеца и намали обемите на производство“, посочи Петкова.
Тя обясни, че мерките на НАП и АМ за по-голяма събираемост на данъци и акцизи се прилагат от 1 май заради по-късното приемане на бюджета, но вече дават резултати. Финансовият министър увери, че до края на годината дефицитът няма да надвиши планираните 3%, а капиталовата програма за 13,4 млрд. лв. няма да бъде използвана за режене на разходи.
Петкова подчерта, че получаването на второ и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, общо 4,5 млрд. лв., е от ключово значение за постигане на дефицита и призова опозицията да не саботира процеса чрез сигнали до Брюксел или протести, защото от това може да има сериозни последствия.
Министърът на финансите обясни още, че няма законова пречка да се изисква авансово плащане на данък печалба, който ще се дължи през 2026 г., като през юни търговските банки са внесли 500 млн. лв. според своите счетоводни отчети. Тя отрече твърденията, че бюджетният дефицит се прикрива чрез увеличаването на капитала на държавни предприятия като ББР и БЕХ с общо 5,5 млрд. лева.
По думите ѝ, допълнителните средства имат дългосрочна цел и ще бъдат инвестирани в стратегически сектори като отбрана и ВиК мрежи, като вноската от 4 млрд. лв. за ББР ще се държи на отделна сметка в БНБ, за да бъде ясно за какво се използва.
Петкова заяви, че подготовката на бюджета за следващата година е в ранна фаза и ще се следва планираното в четиригодишната макроикономическа прогноза. Тя подчерта, че практиката да се взимат заеми за увеличаване на пенсии и заплати е популистка и трябва да се преразгледа, като публичните финанси ще бъдат съобразени с икономическото развитие на страната.
Източник: Banker.bg
