Бюджетният дефицит на Саудитска Арабия може да се раздуе до 67 млрд. щ. долара през тази година при срив на цените на суровия петрол, пресмята „Голдман Сакс груп“. Това надхвърля повече от два пъти базовата правителствена прогноза от края на 2024-а и вероятно ще принуди саудитския престолонаследник принц Салман бин Мохамед да вземе повече заеми от глобалните пазари на облигации и да ореже още по-драстично планираните многомилиарди разходи за трансформиране на националната икономика.
Черното злато потъна до най-ниските си ценови равнища за последните около четири години след като на 2 април американският президент Доналд Тръмп обяви новите си мита за почти всички държави и острови с пингвини в света, подгрявайки вероятността от глобална рецесия. И, като капак, няколко часа след него петролната група ОПЕК+, оглавяване от Саудитска Арабия и Русия, шокира търговците на енергия с плановете си да ускори темпото за увеличаване на производството си. Новините свалиха котировките на фючърсните контракти сорт „Брент“ под 60 щ. долара за барел, в тандем с борсовите индекси, държавните облигации и повечето суровини.
Суровият петрол започна да поскъпва отново в късните часове на 9 април когато Тръмп обяви, че се ограничава до митата от 10% за вноса в Съединените щати и отлага с 90 дни въвеждането на реципрочните налози. В 15.30 ч. българско време на 11 април фючърсните контракти на сорт „Брент“ за доставка през юни се търгуваха за 63.49 щ. долара за барел, а американският лек суров петрол WTI за доставка през май – за 60.26 долара за барел.
Пазарната оценка на базовия „Брент“ обаче е все още с повече от 15% по-ниска от предишните стойности и много анализатори предвиждат, че най-лошото тепърва предстои. Саудитският министър на финансите уверява, че следи внимателно последното развитие на пазара и е готов да вземе всички необходими решения, за да задържи силна фискалната позиция на кралството.
Дори преди тазмесечния пазарен срив черното злато беше прекалено евтино за Рияд, за да балансира бюджета си. На правителството са били необходими 93 долара за барел през миналата година за нулев дефицит и 108 долара за барел, ако се включат и разходите на държавния фонд на страната за мегапроектите на принц Салман, по сметки на икономисти.
През последните месеци Рияд отложи някои разходи, а финансовото министерство каза, че ще подреди проектите по приоритет, за да предотврати прегряване на националното стопанство. Правителството не разкрива при какви цени на петрола е пресмятало бюджета си и заложения за тази година бюджетен дефицит от 2.3%, който обаче може да достигне 3.7% при сценарий на ниски приходи. Оценката на „Голдман Сакс“ за 67 млрд. долара бюджетен недостиг означава бюджетна дупка от над 6% – най-дълбоката от 2020-а по време на пандемията от КОВИД-19.
Планираното увеличение на производствените квоти на ОПЕК+ едва ли ще успее да компенсира загубените приходи от по-ниските цени, твърдят експерти от бранша, които очакват растежа на кралството през тази година де е 2.6 процента. А най-засегна от неблагоприятната обстановка вероятно ще е секторът извън добива на петрол, на който набляга саудитския престолонаследник и който осигурява заетост на най-много саудитци.
Очевидно, решението е в заемите, въпреки че Рияд вече е най-едрият емитент на облигации на световните пазари сред развиващите се стопанства с продадени книжа за над 14 млрд. щ. долара и евро от началото на годината. Кралството може да привлече още 16.5 млрд. долара преди края на 2025-а, за да избегне по-нататъшно орязване на разходите, изчислява Тим Калън – гостуващ лектор в Института на арабските държави от Персийския залив във Вашинггон.
Ако това се случи, размерът на международните кредити на кралството ще счупи сегашния рекорд от 21.5 млрд. долара, поставен през 2017-а. Подобна вероятност обаче ще е скъпо упражнение след като цената на суаповите кредитни контракти, които дават представа за рисковата премия на страната, скочи през миналата седмица до най-високата стойност от 2020-а.
Добрата новина е, че общественият дълг на Саудитска Арабия е около 30% от БВП – далеч под коефициентите на мнозинството развиващи се пазари. А международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс глоубъл рейтингс“ увеличи през март саудитската кредитна оценка и я изравни с тези на Япония и Китай с мотив, че усилията на правителството да разнообразят източниците на приходи извън петролния сектор постигат успех.
Крахът на петролните цени ще засегне и шистовите производители на горивото от Съединените щати. Анализатори от енергийния сектор определят цената от 60 щ. долара за барел като ключов праг, под който производителите на черно злато охлаждат активността си и дори започват да намаляват добива.
„При 60 долара за барел Съединените щати ще започнат да забавят производството“, посочва Маршал Адкинс – шеф на енергийния отдел на мултинационалната компания за финансови услуги „Реймънд Джеймс“. Той допълва, че добивът ще започне да спада, но това няма да се случи за една нощ. „А 50 долара за барел е бедствие за всеки“ и призивът „Сондирай бейби, сондирай“ няма да бъде последван, нито „значим ръст на активността под 85 долара за барел или по-нагоре“.
В момента Съединените щати добиват почти 13.6 млн. барела черно злато на ден срещ 11.3 млн. барела през април 2021-а, по данни на американското министерство на енергетиката.
Експерти на фирмата за анализи на енергийния бранш Rystad Energy са изчислили, че средната цена за рентабилността на американския петролен бранш е 62 щ. долара за барел, ако се включат разходите за обслужване на задълженията и за изплащане на дивиденти. Което ознчава, че сегашните котировки оставят нищожна възможност за печалба.
S&P Global Commodities Insights пърк педупреждава, че бленуваните от Тръмп 50 долара за барел могат да орежат 1 млн. барела на ден от американското производство.
Източник: Banker.bg
