Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към август е отрицателно в размер на 3.07 млрд. евро (2,4% от прогнозния БВП). Това показват данните от Министерството на финансите.
Влошаването на бюджетното салдо на месечна база през август се дължи основно на концентриране на значителни по размер плащания за инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Очаква се разходите по ПВУ на касова основа да продължат да оказват натиск върху дефицита по КФП до получаване на петото плащане от Европейската комисия.
Приходите, помощите и даренията по КФП към август са в размер на 30.12 млрд. евро
или 60,7% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3.19 млрд. евро спрямо същия период на 2025 година.
За този ръст принос имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват номинално спрямо август миналата година с 2.21 млрд. евро и постъпленията в частта на помощите и даренията, които са с 1.51 млрд. евро повече.
Неданъчните приходи са по-ниски с 530,4 млн. евро спрямо август 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през тази година (през 2025 г. е внесен междинен дивидент за финансовата 2025 г., което съответно намалява постъпленията от дивидент през 2026 г.).
Данъчните постъпления (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24.26 млрд. евро,
което представлява 63,1% от разчетените за годината, и формират 80,6% от общите постъпления по КФП за периода.
Неданъчните приходи са 3.44 млрд. евро, което представлява 59,5% от годишните разчети и спад с 530,4 млн. евро спрямо същия период на миналата година. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 2.42 млрд. евро. През август са получени задържаните средства от Европейската комисия от третото искане за плащане, свързани с реформата за главния прокурор, в размер на 109,2 млн. евро.
Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към август възлизат на 33.19 млрд. евро,
което е 58,4% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за същия месец година по-рано бяха в размер на 29.59 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и 1 .юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и увеличението на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по ПВУ и по Общинската инвестиционна програма, и други.
Нелихвените разходи по КФП са в размер на 31.78 млрд. евро, което представлява 58,6% от разчетите за 2026 г. и ръст от 3.24 млрд. евро спрямо отчетените към август 2025-а. Текущите нелихвени разходи са 27.68 млрд. евро. Капиталовите разходи (включително нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4.07 млрд. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са за 22,7 млн. евро.
Лихвените плащания са на стойност 661,3 млн. евро, 62,4% от планираните за годината и ръст от 271,5 млн. евро спрямо същия период на 2025-а.
Размерът на фискалния резерв към края на август е 7.78 млрд. евро, в т. ч. 7.53 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 248,7 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: Banker.bg
