Политиците в Черна гора – страната от Западните Балкани, която се надява да се присъедини към Европейския съюз през следващите години, не харесват някои от решенията на централната банка (Centralna Banka Crne Gore – CBCG) и са се прицелили в нейните офиси и финанси. Те черпят опит от тактиките, използвани от президента на Съединените щати Доналд Тръмп, за да убеди Федералния резерв да намали лихвените проценти, които се активизираха след като банковият председател се опъна на натиска.
Кампанията за подривна дейност не остана незабелязана от ЕС и Европейската централна банка, чиито представители посетиха през тази година държавата с население 625 хил. души, за да оценят дали нейните политики, закони и икономика се доближават до стандартите на блока.
Пътуването на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през тази седмица подчертава колко внимателно наблюдава Брюксел. Тъй като европейски лидери като унгарския президент Виктор Орбан вече ограничават способността на общността да действа по ред въпроси, включително войната в Украйна, тя и нейните колеги знаят, че не могат да си позволят да внасят нови рискове за управлението като част от разширяването.
За Черна гора и други кандидати за членство в ЕС, независимостта на централната банка е тест за готовността им да се присъединят към съюз, който изисква надеждни институции. Проблемът произтича от вакантните места в банковия борд, които законодателите отказват да запълнят. Без напредък до декември, управителят Ирена Радович ще бъде единственият от осемте членове, чийто мандат не е изтекъл. Това на практика спъва институцията и води до съдебни оспорвания срещу всякакви действия, които тя се опитва да предприеме.
Въпреки че Черна гора използва еврото едностранно и не провежда собствена парична политика, финансовият надзор е ключова област и терен, на който Радович предизвика скандали още преди назначаването си през 2023 година.
През 2018 г. парламентът я отстрани от поста заместник председател, отговарящ за банковия надзор, като се позова на липса на доверие. Радович пък заяви, че е била уволнена, след като е отказала да одобри корупционни действия.
Без да губи кураж, и само седмици след назначението й за председател на CBCG започна да санкционира кредиторите и до април е наложила глоби на обща стойност 4.6 милиона евро на шест от тях за нарушения, свързани с финансови престъпления.
Възелът започна да се разплита през миналата година, когато дамата номинира експерти по надзор и борба с прането на пари за две свободни длъжности за заместник управители, отблъсна плановете да се позволи на нова банка за развитие да приема депозити при занижен контрол и предостави мнението си – по искане на Министерството на финансите – за фискалните планове на страната.
Впоследствие, правителството присвои имоти на централната банка, включително централата ѝ в столицата Подгорица – стъпка, която Радович все още се бори да отмени. Управляващите заплашват също и ключов поток от приходи в стремежа си да намалят таксите, начислявани на плащанията на Министерството на финансите. И същевременно оказват натиск върху паричните стратези да помогнат за изготвянето на статистика за дефицита и дълга – задача с висок залог, която е извън техните правомощия.
Откакто възникна напрежението, борът на централната банка на Черна гора тъне в несигурност. Мандатите на двама заместник председатели изтекоха преди Радович да встъпи в длъжност, трети ще напусне през декември, а на четиримата външни членове на съвета приключиха през миналия юли. За да продължи да функционира, трима от служителите, които напуснаха, запазват някои от отговорностите си.
За да укрепи персонала, Радович се опита да назначи Гордана Калезич и Милан Ремикович за заместници – кандидати, чийто професионален опит тя описва като „изключителен“. Но дни след като европейска делегация през май призова за „прозрачен подбор на членовете на съвета въз основа на компетентността на кандидатите в съответствие с принципите на независимостта на централната банка“, назначенията им бяха блокирани в парламента, тъй като три от осемте коалиционни партии се въздържаха да ги подкрепят.
Яков Милатович
Патовата ситуация разгневи президента Яков Милатович, бивш съюзник на премиера Милойко Спаич – съосновател на управляващата партия с него през 2022 г., номинирал Радович за ръководител на централната банка. Милатович и Спаич се скараха през 2024 г., когато премиерът се обърна към благосклонни към Русия депутати, за да запази мнозинството си.
„Единственото нещо, което поисках от нея, беше да защити независимостта на централната банка и да не допуска никаква политическа намеса – тя спази обещанието си“, коментира Милатович през септември. И допълни, че „от нея зависи да издържи на натиска, да се бори.“
Подобни битки са налице в някои части на Европа. Полша и Унгария се стремят да повлияят на паричната политика чрез назначения, законодателство или публични атаки. А в Словения противопоставянето между президента и премиера остави централната банка без управител през по-голямата част от тази година.
Спаич настоява, че неприкосновеността на централната банка трябва да бъде запазена и заяви в интервю през септември, че независимостта „е изключително важна“ и че е „категорично против“ всякаква правителствена намеса. Въпреки това, напредъкът в решаването на ситуацията е оскъден.
Лидерът на парламентарната група на „Нова сръбска демокрация“ Деян Дурович – част от коалицията на Спаич – посочи, че е възможно ново гласуване до края на годината и, в същото време – че Радович може да поиска да предложи други кандидати. Това е и сред целите, включени в пътуването на фон дер Лайен – част от започналата й в началото на седмицата поредна обиколка на Западните Балкани, която включва срещи с Милатович и Спаич.
Милойко Спаич
Три седмици преди пристигането ѝ в Черна гора на 13 октомври, експертен екип, воден от бившия ръководител на Централната банка на Нидерландия Клаас Кнот, се срещна с Радович, за да оцени как страната може да защити по-добре независимостта на CBCG – по закон и на практика.
Включи се и Международният валутен фонд. За да се защити финансовата стабилност, централната банка трябва да остане „оперативно независима и с подходящ персонал“, отбелязаха експертите на международния кредитор след посещението си през миналия месец и настояха „свободните висши позиции да бъдат запълнени по подходящ начин възможно най-скоро“.
Лицето, вдъхновило Радович да се бори за интересите на страната си още преди да поеме управлението на CBCG, запазва мълчание – председателят на ЕЦБ Кристин Лагард. Въпреки че публично подкрепя шефа на Федералния резерв Джером Пауъл, атакуван от Тръмп, тя се въздържа от коментари за Черна гора. „Независимостта на централните банки е важна за изпълнението на техните задължения“, отбеляза Лагард за агенция „Блумбърг“.
Самата Радович пък отказа да коментира текущите събития. Но бившата дипломатка, която бе удостоена с Ордена на Почетния легион на Франция след като приключи мандата си на посланик в Париж, показа борбения си дух когато получи тази награда през 2022 година.
„Понякога не е удобно, не е лесно, когато изпълняваш дълг в интерес на страната си по професионален и почтен начин – трябва да разбиваш стъклени тавани и да се изправяш срещу влиятелни личности, които мислят, че са над закона“, каза тя. „Избрах трудния път. Този, за който дълбоко вярвам, че е единствено правилният.“
Източник: Banker.bg
