На междуправителствената конференция с ЕС, проведена в Брюксел на 17 март, Черна гора завърши преговорите по друга точка от програмата си за присъединяване, след което властите на републиката увериха, че ще се присъедини към Европейския съюз през 2028 година.
За да постигне това обаче, Черна гора ще трябва да „затвори“ останалите 19 от 33 нерешени области до края на тази година, което ще бъде изключително трудно. Ръководството на ЕС вече не е толкова категорично в наричането на Черна гора лидер на новата вълна на разширяване. Освен това Брюксел предупреждава кандидатите:
„Троянски коне, които биха подкопали ЕС отвътре, не могат да станат негови членове.“
След конференцията, която приключи в Брюксел във вторник вечерта, черногорският премиер Милойко Спаич нарече 17 март „велик ден за процеса на разширяване на ЕС“. Министърът по европейските въпроси Майда Горчевич повтори неговото мнение, заявявайки, че Черна гора е готова да се присъедини към Европейския съюз до 2028 година. Малко преди конференцията в Брюксел, надписът „28 до 28 – следващият член на ЕС“ се появи на борда на самолетите на националната авиокомпания Air Montenegro.
Въпреки факта, че след избухването на войната в Украйна Европейският съюз активно насърчава собственото си разширяване и дори идентифицира два от най-вероятните кандидати – Черна гора и Албания, мнозина както в страната, така и в чужбина смятат, че амбициозните планове на Подгорица далеч не са гарантирани.
За да се присъедини към ЕС още през 2028 г., Черна гора трябва напълно да завърши преговорите с Брюксел до края на тази година и да затвори всички точки от програмата си за присъединяване. Междувременно
от 33 области остават некоординирани.
На Черна гора ѝ бяха необходими 14 дълги години, за да „затвори“ първите 14 области. На настоящата конференция в Брюксел, според черногорските медии, властите са планирали да „затворят“ три до пет области, но са успели да завършат само една – „трансевропейски мрежи“, която предвижда сътрудничество в развитието на транспортни, енергийни и телекомуникационни системи.
„Затварянето на 19 области за девет месеца е огромно начинание, дори в политически стабилна, т.е. идеална ситуация, а Черна гора в момента е много далеч от това“, предупреди Андреа Попович от черногорската неправителствена организация „Европейска политическа мрежа“.
Освен това, ръководството на
ЕС очевидно вече не смята Черна гора за единствен лидер на новата вълна на разширяване,
както правеше само преди шест месеца до година. Наскоро еврокомисарят по разширяването Марта Кос публично посочи Албания като един от лидерите на този процес. Въпреки че Черна гора започна преговори за присъединяване към ЕС едва през 2022 г., тя се движи напред с много по-бързи темпове, надявайки се да завърши всички области от програмата си за присъединяване до 2028 година.
„Ситуациите в Черна гора и Албания се различават.
В Албания има общ консенсус и единна политическа воля за присъединяване към Европейския съюз,
подкрепена от подкрепата на гражданите. В Черна гора обаче има значителни пукнатини във всички тези позиции“, обяснява Далиборка Уляревич, ръководител на Черногорския център за гражданско образование. „Ако възникне ситуация, в която Черна гора и Албания са приблизително на едно и също ниво, ЕС ще избере по-надеждната страна кандидат, а Черна гора в момента не изглежда да е такава“, отбеляза тя. В подкрепа на тази теза експертът цитира неотдавнашното приемане от управляващото мнозинство в черногорския парламент на нови закони за Министерството на вътрешните работи и Агенцията за национална сигурност. Същността на тези закони, твърди тя, е да се извършат „неконвенционални чистки“ в рамките на тези служби за сигурност. Нещо повече, законите бяха приети въпреки предупреждението на ЕС, че не са били координирани с Брюксел и не отговарят напълно на европейските изисквания.
В тази връзка, неотдавнашното предупреждение на Марта Кос, че „няма място за троянски коне в Европейския съюз“, изглежда силно показателно. „Държави, които подкопават ЕС отвътре, не могат да станат членове“, заяви европейският комисар по разширяването. „Присъединяващите се страни трябва да бъдат силни демокрации, способни да се противопоставят на злокачественото влияние на Русия и други участници.“ Въпреки че Марта Кос не спомена директно никакви страни, мнозина в региона смятат, че предупреждението ѝ е насочено до голяма степен към Черна гора, която многократно е критикувана в ЕС за „прекомерното влияние на Сръбската православна църква и просръбските и проруските партии“.
(по материали от чуждестранната преса)
Източник: Banker.bg
