В навечерието на четвъртата годишнина от пълномащабното руско нахлуване в Украйна председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща пристигнаха в Киев. Жестът е силно символичен, но и политически натоварен. Четири години след 24 февруари 2022 г. войната не е приключила, фронтовата линия почти не се е преместила, а Европа е изправена пред въпроса дали може да поддържа същото ниво на ангажимент в условия на умора, вътрешни разногласия и нарастващ геополитически натиск от Съединените щати.
Русия продължава своята агресия въпреки оскъдните териториални придобивки и огромните загуби. Първоначалната й цел за бързо превземане на Киев и инсталиране на марионетно правителство се провали. Вместо това конфликтът се превърна във война на изтощение, в която човешката цена е ужасяваща. По различни оценки близо два милиона военнослужещи от двете страни са убити, ранени или изчезнали. Президентът Володимир Зеленски съобщи в интервю за Би Би Си, че загиналите украински войници са 55 000 души. Официално изчезналите, както военни, така и цивилни, надхвърлят 70 000 души.
Според Би Би Си загиналите от руска страна са близо 160 000. Много вероятно е обаче реалните числа да са много по-високи.
Военната динамика остава парадоксална. Русия контролира около 20% от украинската територия, включително Крим, който бе анексиран през 2014 г., но напредъкът ѝ след инвазията от 2022-ра е минимален. За последните две години руските сили са напреднали едва около 50 километра в Донецка област. През 2025-та Москва е завзела по-малко от един процент от украинската територия.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи темпото на руското настъпление като „скоростта на градински охлюв“. Въпреки това Кремъл не отстъпва от максималистичните си искания да получи целия Донбас при евентуално мирно споразумение. Президентът Владимир Путин настоява Киев да изтегли силите си от четири украински области, изисква Украйна да се откаже от членство в НАТО, да ограничи армията си и да предостави официален статут на руския език. Москва оставя формално отворена вратата за украинско членство в ЕС, но категорично изключва разполагането на европейски мироопазващи сили.
Ядрената реторика пък остава основния инструмент за възпиране на по-дълбока западна намеса. През изминалите четири години европейската подкрепа се превърна в ключов фактор за устойчивостта на Украйна. От началото на инвазията ЕС е предоставил 194.9 милиарда евро помощ, включително 70 милиарда евро военна подкрепа.
Украинската отбрана е интегрирана и в новия инструмент „Действия за сигурност за Европа“ (SAFE) на стойност 150 милиарда евро, в който 19 държави членки вече са включили съвместни проекти с Украйна. Енергийният фронт е също толкова важен, колкото и бойният. Русия систематично атакува украинската енергийна инфраструктура, опитвайки се да остави страната на тъмно и студено през зимата. ЕС е отпуснал почти 3 милиарда евро за енергийна сигурност, мобилизирал е над 900 милиона евро за спешни покупки на газ и е увеличил до максимум капацитета за износ на електроенергия към Украйна.
Доставени са над 157 000 тона помощ, включително 1000 генератора само през последния месец. Не е случайно, че посещението на Фон дер Лайен и Коща включва и визита на повреден от руски ракети енергиен обект. Не веднъж европейски представители са определяли атаките срещу инфраструктурата като част от стратегия за сломяване на устойчивостта на обикновените хора в Украйна. Но докато в Киев се демонстрира единство, в Брюксел назрява нов раздор. Държавите членки продължават да обсъждат 20-ия пакет санкции срещу Русия, но приемането му се отлага, въпреки че целта бе да бъде обявен на 24 февруари.
Ръководителката на европейската дипломация Кая Калас призна, че не очаква пробив, тъй като Унгария не е склонна да промени позицията си. Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че докато Украйна не възобнови транзита на петрол към Унгария и Словакия по тръбопровода „Дружба“, Будапеща ще блокира всички решения, които са важни за Киев.
Повредата на тръбопровода, настъпила след масирани руски атаки срещу украинската инфраструктура, се превърна в аргумент за политически натиск. Украйна твърди, че полага усилия за неговото възстановяване и предлага алтернативи, включително използване на линията Одеса–Броди като временно решение. Унгария обаче заплашва да блокира заема от 90 милиарда евро, чиято цел е да гарантира финансова стабилност на Киев през 2026 и 2027 година.
Европейската комисия подчерта, че това противоречи на принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в договорите на ЕС, но няма какво да направи, защото тези решения се взимат с единодушие.
Напрежението се усеща и в Словакия. Премиерът Роберт Фицо заплаши да прекрати извънредните доставки на ток за Украйна. Лидерът на опозиционната партия „Прогресивна Словакия“ Михал Шимечка предупреди, че подобен ход би граничил с предателство и би нанесъл сериозни икономически щети. Украйна е вторият по големина консуматор на словашка електроенергия и евентуално прекъсване на доставките може да струва стотици милиони евро.
Други словашки политици определиха евентуалното блокиране на 20-ия пакет санкции и спирането на тока като „специален подарък“ за Москва по случай годишнината от агресията.
Така Европа се оказва разкъсана между стратегическата необходимост от твърдост и вътрешнополитическите сметки на отделни правителства. Въпросът вече не е само дали Украйна може да издържи на фронта, а дали Европейският съюз може да съхрани единството си.
През годините видяхме, че санкциите работят бавно, но системно. Финансовата помощ обаче е жизненоважна, затова ако тя се превърне в заложник на национални интереси, сигналът към Кремъл ще бъде опасно двусмислен. В същото време посредническите усилия на президента на САЩ Доналд Тръмп за края на войната се сблъскват с противоположни позиции. Зеленски настоява за прекратяване на огъня по сегашната линия на съприкосновение и за гаранции за сигурност, докато Путин отхвърля примирие без цялостно споразумение по неговите условия.
И двете страни публично хвалят американското посредничество, но реалният пробив изглежда доста далечен. Посещението на Фон дер Лайен в Киев е напомняне, че войната не е „замразен конфликт“, а жива рана в сърцето на Европа. Четири години след началото ѝ ЕС продължава да заявява, че ще бъде до Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“. Само че дали тази решимост може да устои на натиска на времето, нуждата от ново финансиране, на енергийните зависимости и на вътрешните политически сметки? Защото в тази война издръжливостта не е само военна категория, а и политическа. И именно това ще определи дали Европа ще излезе от този конфликт по-единна и по-силна, или по-разделена и уязвима.
Източник: Banker.bg
