България със своето кръстопътно географско положение е в центъра на няколко големи инфраструстурни проекта с международно значение. През декември по четири от тях е постигнат значим напредък.
Министерството на транспорта и съобщенията одобри европейското финансиране за изграждането на интермодален терминал в Русе. Общата стойност на проекта е близо 117 млн. лева. Инвестицията се изпълнява по Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. с безвъзмездно финансиране от Европейския фонд за регионално развитие в размер на над 97 млн. лева.
Интермодалният терминал ще бъде изграден на територията на закритата гара „Русе изток“ – разпределителна.
Проектът предвижда изграждане на нова жп гара със седем коловоза, възстановяване на железопътната връзка с Дунав мост, както и нов пътен достъп от Северната индустриална зона на града.
Ще бъдат изградени административни сгради, товаро-разтоварна площадка, митнически пункт, складови площи, паркинги и озеленени територии.
„С третия мост над Дунав, който също ще бъде при Русе, и с изграждането на интермодалния терминал, градът се утвърждава като ключов транспортен център за Североизточна България. В комбинация с модернизацията и увеличаването на капацитета на жп линия Русе-Варна, това ще осигури най-пряката железопътна връзка за товарните потоци от Изток и Черноморския регион по река Дунав към Западна и Централна Европа“, заяви вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.
Очаква се НКЖИ да обяви обществена поръчка за проектиране и строителство на интермодалния терминал през януари 2026 година. След завършването му, експлоатацията на обекта ще бъде възложена на частен оператор.
Държавата ще придобие активи на територията на „Летище Пловдив“ ЕАД.
Става въпрос за собствеността върху перон, ГСМ стопанство и сгради, които ще бъдат обявени за публична държавна собственост и ще бъдат предоставени за управление на Министерството на транспорта и съобщенията.
Придобитата собственост ще улесни държавата да планира и развива транспортната инфраструктура, свързана с „Летище Пловдив“. Окончателното консолидиране на материалните активи ще ускори модернизацията и развитието на летището и е предпоставка за провеждането на успешна процедура за концесия на летище Пловдив.
В края на ноември вицепремиерът и транспортен министър Гроздан Караджов съобщи, че
„Летище Пловдив“ ще бъде предложено на концесия през февруари 2026 година.
Това стана по време на дискусия в града. Тогава той подчерта, че многократните опити държавата да го развие не са дали резултат и дори изплащането на заплати е затруднено, затова кабинетът очаква интерес от инвеститори, които да развият аеропорта както за пътнически, така и за карго дейности.
Министър Караджов представи и планове за нова жп линия между гара „Пловдив“ и летището като част от програмата „Транспортна свързаност“ с предвидено проектиране през следващата година. Линията ще осигурява бърз шатъл до аеропорта, а при нужда ще обслужва и товарни превози, като една от иновациите е използването на влакове на батерии.
„Летището има нужда от модернизация, от значителни инвестиции, от нови услуги и повече капацитет. Бюджетът не може да осигури тези ресурси, но чрез концесия те могат да бъдат привлечени „, отбелязва Караджов. А с помошта на инвеститорите летището може да се развие както като пътническо, така и за карго полети.
С последователните усилия на България
жп линията София-Скопие вече е включена за финансиране в Механизма за свързване на Европа 2028-2034 година.
Това е гаранция за пълното завършване на стратегическия Коридор №8 на българска територия, заяви вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов на среща на Съвета на министрите на Транспортната общност, която се проведе в Брюксел. На форума присъстваха еврокомисарят по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас, министри от Европейския съюз и страните от Западните Балкани, представители на ЕК и други.
Проектите по TEN-T мрежата трябва да дадат приоритет на увеличаването на капацитета по коридорите север-юг, които могат да се превърнат в двигатели на растежа, устойчивостта и енергийната сигурност. Вицепремиерът се обяви за по-силна свързаност с Черно море, което ще отвори нови логистични модели, ще подкрепи коридорите на солидарност и ще интегрира региона в глобалните търговски потоци.
Но всичко това може да стане само с координирани европейски действия,
категоричен е Гроздан Караджов. „Нашата задача не е само да изградим инфраструктура, а система, която функционира като единна мрежа“, подчертава вицепремиерът. Той подчерта необходимостта от синхронизирани срокове за всички трансгранични проекти. “Напредъкът от едната страна на границата не трябва да бъде възпрепятстван от стагнацията от другата страна.”
В тази връзка се нуждаем и от бързи, предвидими и координирани процедури за издаване на разрешителни. „Ако процедурите отнемат повече време от строителството, ние губим конкурентоспособност много преди проектът да бъде завършен“, подчерта Гроздан Караджов.
България предложи
стратегическият жп участък Русе-Горна Оряховица да бъде включен в анекса на Механизма за свързване на Европа
за периода 2028-2034 година. На заседание на Съвета на министрите по транспорт в Брюксел вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов подчерта, че отсечката е ключова за трансграничната свързаност, военната мобилност и развитието на европейския коридор „Балтийско море – Черно море – Егейско море“.
Предложението за Механизъм за свързване на Европа за следващата финансова рамка на ЕС предвижда 51 млрд. евро за трансгранична инфраструктура и проекти за военна мобилност.
България, Гърция и Румъния ще развиват ускорено транспортната ос, свързваща Егейско море с Черно море.
Това става възможно след подписването в Брюксел на Меморандум за разбирателство между правителствата на България, Гърция и Румъния за засилено трансгранично сътрудничество в рамките на Платформата за коридор Черно море – Егейско море. Подписи под документа поставиха вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, алтернативният министър на транспорта на Гърция Константинос Киранакис и държавният секретар по транспорт на Румъния Йонут Кристиан Савою.
Инициативата е под егидата на европейския комисар по транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас, който подписа Декларация на Европейската комисия за подкрепата ѝ. В нея се подчертава, че документът е „решаваща стъпка към по-бърза, конкурентоспособна, устойчива и устойчива към кризи свързаност в Югоизточна Европа“. Комисар Дзидзикостас заяви, че ще работи „в тясно сътрудничество с правителствата на България, Гърция и Румъния“, включително чрез специална работна група от експерти на ЕК и европейски финансови институции, за да се превърнат всички проекти от план в реални действия на трите страни.
„Меморандумът и планът за действие с конкретни проекти за неговото изпълнение, са начин да променим стратегическата свързаност на нашия регион – да отворим нови пътища за търговия, да облекчим затрудненията по нашите граници и да дадем на Европа устойчивостта, от която тя спешно се нуждае“, каза вицепремиерът Гроздан Караджов.
Караджов посочи, че
Дунав стои в сърцевината на тази трансформация.
„Дунав е гръбнакът на Европа – онзи жив организъм, който свързва нашите народи, пазари и амбиции“, заяви той.
Основен акцент за България е изграждането на три нови моста над Дунав – второ комбинирано съоръжение Русе-Гюргево, както и мостове при Силистра-Кълъраш и Никопол-Турну Магуреле. В документа се посочва още, че фериботните линии Оряхово-Бекет, Свищов-Зимнич и Силистра-Кълъраш ще бъдат надградени до стандартите за двойна употреба, за да отговорят на нуждите на военната мобилност и да осигурят по-голяма гъвкавост на транспортните потоци.
Планът към меморандума включва модернизацията на пътни и жп връзки в три основни направления от юг на север. Западната ос ще свързва Атина със София, като през Видин и Калафат ще достига до Букурещ и Централна Европа. Централната ос започва от Солун и Александруполис, преминава през Свиленград и Русе, и достига до Букурещ, а оттам към Украйна и Молдова. Източната ос свързва Егейско и Черно море – от Александруполис през Бургас и Варна до Констанца. Тя е нова перспектива за нашите пристанища и ще осигури алтернативни маршрути за търговия и мобилност.
Източник: Banker.bg
