Фондация „Народни читалища“, подкрепена от Института за пазарна икономика, и доброволци, публикува първата интерактивна карта на най-старите български просветителски центрове. Тя съдържа пространна база данни и анализ на състоянието на читалищната мрежа. Читалища съществуват във всички 265 общини, като близо 80% от тях са разположени в селата. Средно за страната на всеки 10 000 жители се падат по 5.5 читалища. Размерът на държавната субсидия за читалищата през 2025 г. е била 152 млн. лева, но според анализа на Института за пазарна икономика има известен парадокс – размерът на субсидията не е обвързан с демографската ситуация или реалния обхват на дейността, което води до диспропорции в разпределението на ресурса.
Картата включва изключително подробна информация за всяко едно от читалищата в страната – местоположение, контакти, персонал, библиотеки, културна дейност, финанси. Тя е събрана благодарение на обединяване на данни от НСИ, НАП, Министерство на финансите и Министерство на културата, като базата данни остава със свободен достъп за всички заинтересовани страни. От Института за пазарна икономика отчитат, изследването им показва „парадокс на претоварената отчетност“ – читалищата подават информация на поне 6 места, но държавните институции не съгласуват данните помежду си, което води до сериозни разминавания в официалните регистри.
Сред по-общата информация освен размера на държавната субсидия е и това, че работещите в читалищата през 2022 г. по данни на Националния статистически институт са били 12 008 души, като секретарите на читалищата с висше образование са били 24.1% от всички работещи в тях; а селските библиотеки на читалища без нови книги представляват 29.48 процента.
От Института за пазарна икономика уточняват, че картата и базата данни са ключова стъпка напред в анализа и управлението на читалищната мрежа, тъй като увеличават прозрачността и достъпа до информация, което ще позволи на инситутуциите и гражданското общество да вземат по-добри решения.
Очаква се достъпът до двата нови цифрови ресурса: интерактивната карта и общинският барометър ще предоставят сравнителни данни за финансирането, персонала и
капацитета на читалищата във всяка от 265-те общини.
Тези продукти са създадени с три основни цели: достъп (засилване ролята на читалищата за достъп до култура, информация и услуги), партньорства (използване на картата като инструмент за нови съвместни проекти) и прозрачност (видимост за гражданите какво правят читалищата в техния район).
По време на представянето на интерактивната карта бе цитирано и национално представително изследване на „Кантар България“ (декември 2025 г.), от което става ясно, че 79% от българските граждани имат положително отношение към читалищата.
Според Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондация „Народни
читалища“, днес читалищата остават единствената истински обединяваща институция в България. Освен това Вълковски е убеден, че те притежават огромен потенциал за развитие.
Източник: Banker.bg
