В петък, 16 май, Тирана ще бъде домакин на срещата на върха на Европейската политическа общност, която събира както членовете на Европейския съюз, така и потенциални кандидати за членство.
Въпреки че форматът на форума не предполага приемането на обвързващи решения, срещата на върха в Тирана все пак трябва да вземе решение за негативните последици за Сърбия, обещани от ЕС за участието на нейния лидер Александър Вучич в честванията на Деня на победата в Москва, както и да обсъди други проблеми, свързани предимно с Балканския регион.
Настоящата среща на върха на Европейската политическа общност ще бъде
първата, която ще се проведе на Балканите.
Инициирана преди три години от френския президент Еманюел Макрон, структурата служи като своеобразна платформа за координиране на политиките на страните от ЕС с тези, които могат да станат членове на общността в бъдеще.
Двугодишните срещи на върха на общността се провеждат последователно от държави членки на ЕС и потенциални кандидатки. Фактът, че този път изборът падна върху Албания, очевидно не е случаен. Балканската страна, заедно със съседна Черна гора, е водещ претендент да стане 28-ият член на ЕС, което се очаква да се случи до 2030 година. Освен това дългогодишният албански лидер Еди Рама, който е министър-председател на страната от 12 години и ще остане на поста още четири години след спечелването на изборите миналата неделя, се смята за явния фаворит в Брюксел.
Тъй като настоящата среща на върха на Европейската политическа общност се провежда за първи път на Балканите,
много от темите ѝ ще бъдат свързани по един или друг начин с този регион.
Сръбският президент Александър Вучич обяви вчера, че очаква остри критики на срещата на върха в Тирана заради посещението му в Москва за парада в чест на 80-годишнината от Победата.
Всъщност, еврокомисарят по разширяването Марта Кос директно предупреди сръбския президент, че участието му в честванията на 9 май в Москва ще има негативни последици за преговорите за присъединяване на Сърбия към Европейския съюз. Европейски дипломатически източници обаче смятат, че е малко вероятно на срещата на върха в Тирана да бъдат очертани каквито и да било санкции срещу Сърбия. Никой няма да лиши Белград от статута му на кандидат за ЕС; няма консенсус сред членовете на ЕС относно санкциите срещу Сърбия и единствената последица може да бъде забавяне на европейската интеграция на Сърбия, обясняват иексперти. В този случай е малко вероятно Сърбия да усети обещаните „негативни последици“, тъй като движението ѝ към ЕС на практика е спряло през последните три или четири години.
Черногорският президент Яков Милатович, който планира да пристигне в Тирана, се надява да компенсира неуспешната комуникация с украинския лидер Володимир Зеленски в Подгорица по време на срещата на върха. По покана на Яков Милатович, украинският президент трябваше да пристигне в Черна гора в края на тази седмица, за да подпише с нейния премиер Милойко Спаич споразумение за сътрудничество в областта на сигурността, което предвижда взаимодействие между двете страни в случай на въоръжено нападение срещу една от тях, както и споразумения в областта на отбранителната промишленост, обмена на разузнавателна информация и възстановяването на Украйна. Въпреки това, буквално в последния момент посещението на украинския президент в Подгорица беше отложено поради натоварения график на черногорския премиер.
А новият британски премиер Киър Стармър се отправя към среща на върха в Тирана,
за да се споразумее с балканските лидери за засилване на борбата срещу нелегалната имиграция от региона към Обединеното кралство. Той ще дари две устройства на Албания за откриване на фалшиви паспорти и ще предложи разширяване на съвместната работна група по миграцията с Албания и Косово, за да включи Черна гора и Северна Македония.
(по материали от чуждестранния печат)
Източник: Banker.bg
