Живеем във време, в което си взаимодействаме все повече с изкуствен интелект (ще използваме абревиатурата на английски език – AI). Какво е нужно да знаем ние, хората? Този въпрос задаваме на Copilot и споделяме част от онова, което той казва. Обръщаме внимание, че говори за „безспорно вълнуващо време, когато изкуственият интелект не е просто технологична новост, а активен партньор в ежедневието ни“.
Изкуственият интелект е инструмент, а не заместител. AI помага за ускоряване на процеси, анализиране на огромни количества информация и автоматизиране на задачи, но не замества човешката критична мисъл, творчество и емоции.
AI не „мисли“ като човек. Макар че разговорът може да се усеща естествен, AI не изпитва емоции, няма интуиция и не притежава самосъзнание. Той работи на основата на алгоритми, модели и данни, но няма собствени желания или мотиви.
Критично мислене при информация от AI. Интелигентният анализ на данни е мощно оръжие, но изкуственият интелект може да прави грешки. Винаги е добре информацията да се проверява от надеждни източници.
Възможностите ще се разширяват. AI вече влияе на образованието, медицината, изкуствата, бизнеса – и това е само началото.
Какви промени ще настъпят на трудовия пазар заради AI?
Изкуственият интелект оказва значително влияние и върху трудовия пазар, а промените тепърва ще стават по-дълбоки и мащабни. Ето някои ключови тенденции, които да очакваме:
Автоматизация на рутинни задачи. Това ще доведе до намаляване на търсенето на определени позиции, особено такива, които включват предимно механична обработка на информация.
Промяна на необходимите умения. Компаниите ще търсят все повече хора с дигитални умения, аналитично мислене и способност за работа с AI. Креативността, адаптивността и критичното мислене ще бъдат все по-ценени.
Създаване на нови работни места. Макар някои професии да изчезнат, нови роли ще се появят – специалисти по AI етика, анализатори на алгоритми, експерти по човешко – АI взаимодействие, инженери за поддръжка и развитие на интелигентни системи.
Ускоряване на решенията и продуктивността. AI ще подпомага специалистите, вместо да ги замества напълно – например в медицината ще анализира изображения и ще предлага диагнози, но лекарите ще вземат финалното решение. В творческите индустрии AI ще генерира идеи, но художниците и писателите ще дават финалния щрих.
Възможност за персонализирана работа. Технологиите ще позволят повече гъвкави модели на заетост – дистанционна работа, персонализирани кариерни пътеки, дори напълно нови форми на заетост, свързани с AI-подпомогнато предприемачество.
Етични и социални предизвикателства. Ще се появят въпроси относно запазването на работни места, справедливото заплащане и социалното влияние. Ще бъде важно да се създадат добри политики за преквалификация на хората, които ще бъдат засегнати от автоматизацията.
Предлагаме мнения на няколко специалисти, сред които и Кристиян Михайлов – съосновател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация – PARAi:
Продължава интеграцията на роботи в широк спектър производства и това е важна тенденция не само в онези части на света, в които е факт застаряването на населението и липсата на достатъчно работна ръка. Без автоматизация и роботизация не би могло да се мине и то става все по-видно на различни индустриални форуми и събития. В последните месеци се смени ISO стандартът за колаборативните роботи. Например, ако на такъв робот се сложи нож, той вече не е колаборативен, тъй като може да нарани човека. Този тип роботи активно се използват в производството, логистиката, медицината.
Компаниите, членуващи в PARAi, активно разработват и внедряват решения с изкуствен интелект. AI се използва за първоначални проучвания, той помага на предприемачите да зададат по-правилни въпроси, но се прилага и при създаването на прототипи. Бизнесът вече има добра представа
в какво AI може да е полезен
и къде са неговите ограничения. В производството, освен на създаваните продукти, се разчита и на данните – за консумиран ток, материали, масло и други. Тези данни се използват за вземане на решения от хората, но вече и от AI, когато на дадена стъпка нещо непредвидено се случи. Неусетно в голямата картина на производството се променя ролята на човека.
Все още не знаем докъде изкуственият интелект ще стигне в развитието си. Той се ползва като инструмент, който улеснява живота и работата на хората. Ще трябва да приемем, че информацията, генерирана от AI, вече се смесва със създаденото от хората и става неразличима. В производството навлизат роботи и AI, но продължава да има нужда от хората. Така например в анализа на тръжните си оферти „ Ауди“ започна да използва изкуствен интелект. Определени държави интегрират AI с ясното намерение да станат
тотален производствен хегемон
и изкуственият интелект ще е ускорител в постигането на тази цел. От гледна точка на България, положителната новина е активната роля на INSAIT, институт към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Със своя разработка институтът позиционира нашата страна в №1 конференцията за роботика в света – ICRA, която се проведе през май в Атланта, САЩ.
Във форума са участвали над 7000 представители от водещи университети, световни компании за роботика и технологични гиганти, сред които вече има и българска институция.
В България се работи по доста проекти, свързани с роботи и AI. Но стигаме и до
въпроса за хората
в този процес на все повече автоматизация, роботи и AI. Изкуствен интелект все повече ще се използва за подобряване на преподаването. И затова на държавно ниво трябва да се реши каква добавена стойност искаме да се създава у нас и от какви специалисти ще има нужда. Едно е сигурно – трябва. Сега не се състезаваме с една държава, а със света. Делът на иновативните предприятия у нас е още нисък и за да не сме след изоставащите в това маратонско бягане, трябва да се преосмисли образователната политика на страната.
Изкуственият интелект засега носи само ползи. Потенциалната заплаха занапред е човекът да изгуби човешкото с настъплението на AI във все повече дейности. Важен въпрос е какво ще стане когато няколко компании натрупат свръхмощ в областта на AI.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
