Взимате телефона си и още с първото плъзване на пръста виждате как някой обикаля света. Защо не сте вие на почивка? Плъзвате отново – някой живее „офлайн“. Не трябва ли и вие да се откажете от лаптопа и социалните си мрежи? Още едно плъзване – технологичен изпълнителен директор обяснява как изкуственият интелект ще оптимизира работата ви, пише CNN Health.
Усещате ли, че мозъкът ви сякаш се разпада?
Ако имате чувството, че социалните мрежи и онлайн съдържанието само забавят вместо да обогатяват ежедневието ви, вероятно се припознавате в Тициана Бучек – създател на съдържание от Берлин, чиито публикации се борят с широко използвания онлайн жаргон „brain rot“ („мозъчно гниене“).
Правя тази поредица, защото ми омръзна усещането, че социалните мрежи ни правят по-глупави, по-тревожни и по-малко осъзнати“, казва тя в първото си видео по темата, което прераства в серия за това как социалните мрежи влияят на мозъка и как употребата им може да се ограничи.
„Brain rot“ не е научен термин. С него обикновено се обозначава съдържание, което е безсмислено, но и забавно – като Skibidi Toilet или мийма „6 – 7“, обяснява Бучек.
С времето изразът се превръща в популярен начин да се оплакваме, че прекомерното използване на социални мрежи намалява способността ни за критично мислене и концентрация.
Макар да няма много научни изследвания по темата, знанията ни за мозъка и зависимостите позволяват да се направят някои изводи“, казва д-р Костантино Ядекола, професор по неврология от Weill Cornell Medicine.
Оказва се, че механизмите, които ни карат безцелно да скролваме, наподобяват тези при зависимости към наркотици, алкохол или хазарт. Изследвания при тийнейджъри с интернет зависимост показват нарушения в комуникацията между мозъчни области, отговорни за вниманието и работната памет. Затова е разумно да се очаква, че прекаленото „консумиране“ на нискокачествено съдържание може да има вредни ефекти.
Какво прави съдържанието „нискокачествено“?
Основният виновник за „brain rot“ е нискокачественото съдържание, най-често под формата на кратки видеа – компилации с котки или танцуващи тийнейджъри“, казва д-р Ниди Гупта, педиатричен ендокринолог и автор на книгата „Calm the Noise“.
„Вниманието ни е ограничено. Когато твърде много съдържание се бори за него, нещо важно ще пострада – здравето, работата, отношенията или сънят“, обяснява тя. Кратките видеа са създадени да доставят бърза допаминова „инжекция“ и да ни връщат отново и отново, но те не помагат на зрителя да се учи или развива.
Гледането на много такова съдържание може да „настрои“ мозъка да очаква постоянни инжекции, което прави по-дълбоките и дълги форми на медия скучни и неадекватни.
Не е проблем само за децата
Ядекола е най-притеснен за децата. Докато възрастните могат да променят навиците си, малките деца, залепени за екрани вместо да играят и общуват, рискуват да пропуснат ключови етапи в развитието си. За да се развива пълноценно, мозъкът има нужда от разнообразни емоционални и социални преживявания.
В същото време здравословната връзка със социалните мрежи зависи и от поведението на възрастните.
Пристрастяването към екрана вече не е проблем само на децата – то е човешки проблем Когато възрастните посягат към телефона, например докато шофират, те дават лош пример. Моделирането на поведение е по-ефективно от поученията“, казва Гупта.
Може ли да се ограничи?
Пълната забрана не е решение. Терминът „brain rot“, използван от тийнейджърите, често е признание, че не използват пълния си потенциал, отбелязва клиничният психолог Лиса Дамур. Всяко поколение има свои начини за „изключване“, а ако децата изпълняват задълженията си, малко забавление е допустимо.
Социалните мрежи имат и ползи за възрастните, затова целта не е пълното им елиминиране, коментира и проф. Глория Марк от Университета на Калифорния в Ървайн. Тя препоръчва поставяне на ясни граници – например определено време за проверка на социалните мрежи, което е ограничено от други ангажименти.
Гупта добавя, че изтриването на приложенията и достъпът до социалните мрежи само през браузър също може да помогне. Това създава „съпротивление“ срещу безкрайното скролване. „Волята не работи. Промяната на средата е по-важна“, казва тя.
Ако ви трябва допълнителна мотивация – моментът за новогодишни обещания е подходящ. Можете да започнете с план за намаляване на времето в социалните мрежи още от януари.
Източник: Economic.bg
