Знаковото 18-ото издание на Webit 2025 приключи, но впечатленията от участващите в него, от дебатираните теми, ще останат ярко запечатани в съзнанието на гостите му. И то не само заради изключително полезните рецепти за успешен бизнес, ползвайки изкуствен интелект за маркетинг, финанси, управление и продажни, нито само заради впечатляващата история на Димитър Бербатов как е постигнал успеха.
Не малко от хората, излезли на сцената, признаваха, че не обичат думата „късмет“. Други – питаха присъстващите познават ли основателя на Webit – д-р Пламен Русев – като човек, знаят ли нещо повече за неговия личен път. Тук продължаваме разговора си с него – след първата част – сега го питаме за късмета и успеха.
ЗА КЪСМЕТА И УСПЕХА
Имали ли сте късмет, тъй като в младежките години, с Ваш приятел, подписвате продуцентския договор за правата на телевизионното предаване „Колелото на Късмета“?
– От много ранна възраст трябваше да науча разни предприемачески неща, за да мога да помагам на семейството си, но ако някой каже, че късметът не е част от картите, няма да е честен. Огромен късмет е, че сме се родили в България – защото дори и най-бедният българин е част от златния 1 млрд. от човечеството на планетата Земя. Както искайте го приемайте, но това е факт. Всички останали други милиарди живеят много по-трудно. Живеят с много повече ограничения, без свобода, която е най-големият и най-ценният актив, който има човек. Така че е огромен късмет, че сме българи и че сме родени в България.
Не само сега – ако подгледнем исторически на тези ширини, към които принадлежат нашите корени, тук са се извършвали и са се случвали едни от най-променящите иновации – да си припомним, че край Варна са намерени най-старите златни накити в Европа, създадени от човешка ръка, траките, орфеизмът. И това не е случайно! Така че ето ви късмет!
А че всеки един път се изстрадва, че зад всяко нещо, което правиш в живота, ти трябва да положиш усилия, в това никой не трябва да се съмнява. Има една стара мъдрост, която гласи, че късметът каца само на рамото на подготвения, но без късмет и на подготвения ще му бъде по-трудно.
Много по-трудно щеше да ми бъде, ако бях роден някъде в Централна Африка. И може би щеше да ми бъде по-лесно, ако се бях родил някъде в централна Европа, или около Сан Франциско, но това са предпоставки, които оформят характера, така че вместо да гадаем, трябва да се възползваме от онова, което имаме, и това, което сме, и да направим най-доброто от него.
Някога сте работили като DJ – а сега, ако настояват от Вас да пускате само български парчета, с които да рекламирате културата на България, каква би била концепцията Ви?
– Аз съм работил какво ли не – от земеделие, продавач на пазара, през барман, уличен музикант, радио водещ до основател на компании и инвеститор… Но в интерес на истината една от работите, от която научих най-много, бе, когато на 14-годишна възраст помагах в гаража на дядо ми в покрайнините на Варна, където със семейството ми направихме барче.
И там като че ли научих най-много за комуникацията с хора – защото, когато се учиш да говориш с нещастни, с щастливи, с пияни, с недоволни – тогава можеш да сключваш сделки и с всички хора, защото всичко е комуникация. Може би това е най-важната способност на един човек – да комуникира и абсорбира. Това може да спаси и от войни, и от нещастия. Благодарение на онази една година и половина, в която работех в барчето, научих много и това ми помогна за продуцентството в радиото, където на 16 години и половина направих първия си милион.
И така – на въпроса, който ми зададохте – светът е красив, защото е различен. И ако ние трябва да налагаме българската култура по света, то трябва да я наложим през културите на света. За да те разбере някой, трябва да говориш на неговия език. Той няма как да разбере нито българската музика, нито българския текст, ако не осмисли мъдростта им през своите знания и култура.
Така че не съм убеден, че аз ще бъда диджеят, който ще заложи само на българска музика, но със сигурност бих пускал кенийска или такава на масаите и бих им разказвал по какъв начин тя може да се сравнява с българската и какви са онези вибрации и дълбоки смислови послания, които двете култури споделят. Само чрез общото можеш да създаваш свързаност, а не чрез различното. Различното е цветът – то е магнитът, който те кара да погледнеш към него, но ако искаш да се свържеш с него, трябва да откриеш онова, на което и ти принадлежиш.
Учили сте „Математика“. Днес, във време, в което има недостиг на учители по този предмет, ако Ви попитат за съвет, каква стратегия бихте предложили на Министерството на образованието, за да се справи с това предизвикателство?
– Директно ще им кажа – нека се свържат с г-н Павлин Петков – директорът на математическата гимназия във Варна. Убеден съм, че има какво да има каже. Факт е, че българското образование през годините се фокусира върху това да учи младите на чужди езици. Това е хубаво, но езикът е форма на изразяване на онова, което се намира в устройството зад езика – говоря за физическия език – главата и мозъкът. И разбира се, сърцето.
Ако тези неща не са развити, тогава и да знаеш чужди езици, няма да имаш какво да кажеш. Така че първо трябва да създадем смисъла и чак тогава устройството, което да го изказва, защото иначе никой няма нужда да слуша безсмислици. За съжаление, в България през последните години нароихме хора, които знаят езици, но няма какво да кажат на тях.
Вие сте посланик на добра воля по дигиталните въпроси на Република България. Коя своя дипломатическа мисия смятате за най-бляскава и коя – за най-неудовлетворяваща?
– Това беше един много мил и ценен жест от страна на правителството, когато ме обяви за посланик на добра воля на България по дигиталните въпроси. То прояви уважение към мен във връзка с Webit и неговия ефект върху родината ни.
Що се отнася до неуспешни мисии, имайте предвид, че не трябва да очаквате от хора, които се движат от мисия и цел, да споделят с вас неуспешните си проекти, защото това ще бъде една много дълга тирада.
Човек претърпява много неуспехи по пътя, но това не е толкова важно. Важното е дали е стигнал до целта, към която е тръгнал, или да върви по свой собствен път. И тук отново се връщам към мозъка – той има свойството да ни държи живи – да ни подсеща да ядем, да пием вода, да се пазим от някой по-голям хищник. Но хората, за разлика от останалите животни, използват мозъка и с други функции и те са творчески.
Но по време на процесите на създаването той може да прояви някои свои атавизми и за това е важно всеки да следва своя духовен път. Мозъкът много лесно може да бъде подмамен да кривне по някоя уличка и да се загуби в някакъв омагьосан лабиринт и заради това сърцето е онова, което следва знаците и знае дали е на правилния път или не.
От тази гледна точка не мисля, че имам провали – просто защото винаги следвам моя път. Най-вероятно съм допускал много грешки и със сигурност имам множество нереализирани цели и непостигнати конкретни проекти, но това по никакъв начин не ме прави по-малко щастлив човек. Напротив – болката е най-добрият учител.
От много малък се занимавам с контактни спортове и във времето научих, че колкото повече търпиш на болка, толкова е по-голям шансът ти да успееш в битката. Противникът ти не може да повярва, че ти можеш да търпиш на толкова много болка.
И в момента, когато си изтърпял цялата болка, която той може да ти причини, ти си много по-силен от него, защото, докато ти е причинявал болка, е изразходвал енергия, а ти си я поемал и си се учил как да бъдеш по-добър в това, което правиш.
И заради това наричам болката – учител. Много хора пропускат възможността да се учат от болката и я превръщат в страдание. Болката не можеш да я избираш, но страданието – то е решение на човека. Ако някой приеме да превърне болката в страдание, то и животът му се превръща в страдание. А ако превърне болката в учител, той се превръща в по-добра версия на себе си.
Следва продължение….
Източник: Banker.bg
