„От 3 години или 36 месеца имаме спад на промишленото производство на годишна база (с изключение на 2 месеца). Това означава, че от една година имаме спад върху спада от 2024 г., когато сме имали спад върху спада от 2023 година. Надолу, надолу, надолу! Последното полугодие спадът е най-голям в целия Европейски съюз”, коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
През цялото това време обаче взимаме огромни заеми, изливаме ги като необосновани двуцифрени ръстове в заплати на раздутия бюджетен сектор, напълнен с хрантутници и охранници на корумпираната власт, краде се здраво и като за последно, качва се потреблението и така отчитаме ръст на БВП. И власт, и синдикати даже се гордеят с тези постижения!
Това е снимка на надутия до пръсване балон на икономическите и социалните успехи на страната ни. А истината е друга: хората, които произвеждат благата, които пълнят бюджета и които плащат за кредитите, относително обедняват и стават все по-малко и относително и абсолютно. Над 100 000 са загубените работни места в индустрията по данни на същите синдикати за същия период.
Тези, които създават и нетно пълнят бюджета – намаляват, а тези, които нетно „опраскват” бюджета, се увеличават. Няма правна сигурност, но има връх в „усещането за корупция“.
Енергията за нашите предприятия е над два пъти по-скъпа от тази за нашите конкуренти, но няма адекватна програма за компенсиране на свръхвисоките цени. Адекватна програма няма, но има 200 млн. лева, събрани в АЕЦ от предприятията чрез свръхвисоките цени, за закупуване на нива, която не струва и половин милион.
Като капак на всичко парламентът се занимава с рязане на избирателни секции в чужбина и политически цинизъм около една национална криминална трагедия. Никакви приоритети, никакви закони, никаква визия за бъдещето. Затова и Велев пита дали има някой, на който през ума му ще прелети някаква мисъл по тези въпроси, „за да знаем тези 2 милиона, които пълним бюджета, за кого да гласуваме!?”
Но лошото не идва само, както казва народът. Икономическата безпътица е съпроводена от крещяща социална несправедливост. Според финансиста Бисер Манолов „от здравните вноски на 1.7 млн. работещи в частния сектор и самоосигуряващи се се покриват нуждите на останалите 4.5 млн. – държавни служители, армия, полиция, съдебна система, деца, студенти и пенсионери”.
Финансистът Владислав Панев подкрепя казаното от Велев и добавя, че проблемът се задълбочава заради свръхрегулации и загуба на конкурентоспособност.
Прекомерните държавни разходи са зло, защото водят тъкмо до това: спад в производството, спад в износа, рекорден търговски дефицит и дефицит по текущата сметка.
„Служебното правителство трябва да следва политика на фискално въздържане„, сочи пътя финансистът Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. По думите му обаче това ще бъде голямо предизвикателство и за премиера, и за финансовия министър.
„Имам предвид актуализацията с 5%, за която няма осигурени средства в този бюджет и трябва да бъде нарушен не само духът, но и останалите членове в закона. Може да стане само с осигуряване на нов дълг. Затова даваме съвет това да не се случва„, уточнява Дацов.
Казано по прост начин: теглим милиарди дългове, тези милиарди се раздават за високи държавни заплати и корупционни обществени поръчки и всичките тези пари заминават за купуване на вносни стоки и почивки в чужбина. Колко дълго може да продължава този модел? „После идва голямото „мяу”. Но с политици, които мислят само за един мандат напред – толкова”, казва Панев.
Затова главната ни задача е да слушаме кандидатите за нашата любов много внимателно и масово пред урните да остракираме тези, загледани само в пъпа си.
ПП. „Остракирам” произлиза от гръцката дума „остракон“ , която означава „чиреп“, „парче от счупен глинен съд“. В древна Атина, при процедурата за остракизъм (временно изгонване на политици, застрашаващи демокрацията), гражданите пишели името на човека, когото искат да прогонят, върху такива парчета.
Източник: Banker.bg
