Винаги е приятно да срещнеш предприемачи, които не се плашат от трудностите, а намират възможности, катерят своите върхове и развиват бизнеса си, дори ограничени от липсата на кадри… Кампанията на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост „Мебелите на България: традиции и иновации“ ни среща с две фирми в Добрич и още две във Варна. Всички те имат сходни проблеми, но ги решават по свой начин. И онова, по-което безспорно си приличат, е смелата визия и страстта, с която работят. Дори не крият, че макар и да са конкуренти в един общ бранш, всички те не просто приятелски си помагат, но и заедно изпълняват много поръчки за вътрешния и за външния пазар. Разказваме за тях, защото ни се иска добрият пример да е заразителен и за други сектори.
„К2“
С eвpoпeйcĸи проекти мoдepнизираме пpoизвoдcтвoтo cи, но още нямаме рецепта срещу глад за кадри, признават Петър Савов (вляво) и Иван Милев
Фирма “К2” в Добрич е сред онези гъвкави бизнеси, които, ако се затвори врата, влизат през прозореца. При създаването на фирмата нейните основатели дори не са подозирали, какви изпитания задават чрез името на компанията. Но развитието показва, че тези мебелисти като алпинисти „докосват небето и го побеждават“. Тримата съдружници Петър и Мирослав Савови, заедно с Иван Милев, са второ поколение, което ръководи това производство на корпусна мебел. Обзавели са множество хотели, летища, общежития в Германия, Австрия, Франция, Великобритания, Израел. Но в пандемията реновирането на хотели на Запад замира и от 2022 г. са основно на българския пазар, тъй като тук туризмът много добре се развива, строят се доста хотели, а други се обновяват. „Черешка на тортата“ в поръчките, правени наскоро, са дизaйнepcĸите гишeтa нa нoвитe тepминaли нa лeтищeта във Bapнa и Бypгac.
За тези предприемачи най-големият връх в кариерата е, че работят с удоволствие и се стремят и 100-тината работници и служители да идват с радост на работа. Те постоянно разширяват екипа и обучават своите хора, тъй като се работи с машини с цифрово-програмно управление, задават се и нови стандарти на работа. „Специалистите, които се опитваме да привлечем и обучим, не са квалифицирани точно в мебелното производство, а по-скоро са хора, които умеят да работят с компютър, разбират от техника, другото го научават”, казва Петър Савов. Иван Милев добавя, че по-производителните машини силно улесняват хората и намаляват физическия труд.
Със средства по европейски проекти семейната компания обновява изцяло своите машини, които са все по-високо технологични. Но на този етап е невъзможно да се направи фабрика без хора. Избрали са да произвеждат без собствена търговска марка и без собствени проектанти. Изделията имат готов дизайн, който конструкторите на „К2“ разработват, преди да влязат в производството. Така функционалността на мебелите е в сигурни ръце. Под тяхно управление е и фирмата за дистрибуция на материали за мебелното производство „ИВ-ЕЛ“, което улеснява и тях самите. По европроект за 1,5 млн. лв. ще подменят две машини. И тъй като фабриката вече им отеснява, наближава моментът за нови действия и в тази посока. Засега не мислят за работници от трети страни, но определено смятат, че е време по-активно да се привличат българите, заминали в чужбина.
„Тръбна мебел“
Все по-трудно става да се намерят работници и служители във всички области, споделят управляващите Галин (вдясно), неговата дъщеря Роза и Живко Господинови
Характерно за тази семейна фирма е, че се управлява с хъс и с визия за развитието и пазарите. Началото е поставено през 1990 г. в малък гараж, натрупват опит и се появява фирма „Господинов и синове“ и стъпка по стъпка стигат до ребрандиране и до компания, чието име „Тръбна мебел“ е синоним на качество и прецизност. На този етап около 35-40 т метал месечно се превръщат в столове, маси, стойки и други метални конструкции. Производството постоянно се модернизира с цел да е по-високопроизводително, а и да се намали физическият труд, който в тази дейност е неизбежен. Ползват заваръчни роботи, имат линия за прахово боядисване и не спират да инвестират в подобряване условията на труд на своите близо 60 работници и служители. Въпреки това хората са най-големият им проблем, дори не пазарите.
Произвеждат среден към висок клас мебели, които се продават добре в чужбина и по-слабо у нас, тъй като тук основната маса клиенти са ценово ориентирани. Разработват собствени модели мебели под бранда Voxoli, създаден през 2023 г., и изнасят над 90% от продукцията си в Швейцария, Германия, Италия, Белгия, Нидерландия, Дания, Англия, Ирландия. Високото качество и комфорта на мебелите е това, което им отваря вратите за продажби в Западна Европа. Технологично обновление и модернизация, иновации, креативност, опит и неспирен стремеж към развитие са фактори, които ускоряват растежа на мебелната фирма.
„GStroy“ е търговската компания за строителни и довършителни решения, също част от семейния бизнес. За миналата година със своите около 400 души тя има оборот от 125 млн. лв., който е несравнимо по-голям от този на мебелното производство. „Страст и отговорност към постигнатото и към хората е това, което не им позволява да сложат край на мебелното си производство. А и с инвестициите, опита, достигнатото ноу-хау, знанията и високото качество цената да се оттеглиш е прекалено висока, щом имаш пазари“, уверяват управителят Галин Господинов и неговата дъщеря арх. Роза Господинова, която е продуктовият мениджър на компанията. И според тях големият проблем за мебелната индустрия у нас идва от сивия сектор, който по техни данни достига 80-90%.
„Алфа мебел“
Време е обществото да осъзнае колко е важно всяко дете да излиза от средното училище със занаят, смятат Десислав Десев (вляво) и Пламен Стоянов
Комфортът, който може да си позволите – под това мото работи бързоразвиващата се варненска компания „Алфа мебел“. Функционалност, красив дизайн, точност и прецизност, грижа за клиента – това са само част от факторите, които превръщат „Алфа мебел“ в успешно предприятие. С 26 души персонал през миналата година имат над 1.5 млн. лв. оборот. Произвеждат среден към висок клас мебели само по индивидуален проект и в това е тяхната сила. Обзавеждат цели апартаменти, но признават, че са най-добри в кухните, които обаче са „сърцето“ на всеки дом. Всичко се прави с най-висок клас материали.
Засега от услугите на „Алфа мебел“ се възползват клиенти от Варна и Североизтока, плюс София, но не спират да растат амбициите на двамата управители Пламен Стоянов и Десислав Десев. През 2003 г. те започват като търговци на мебели. Кризата през 2008 г. за тях се оказва шанс, тъй като клиенти в затруднение им плащат с машини от спрелите работа предприятия. Така правят малък цех с двама-трима работници. Следва разрастване и стъпка в това е да купят машините на мебелна фирма, привличайки и нейния персонал.
Сега разчитат само на външни дизайнери, но се доверяват единствено на своите конструктори. Това, което им дава стимул да продължават да търсят нови формули за растеж, са доволните клиенти. „Създаването на мебели е предизвикателство и всеки ден се чувствам творец. Често реализираме „невъзможни“ неща“, признава Десислав Десев. Правили са мебели по дизайнерско задание, преди още хотелът да е построен. После те пасват до милиметър и всичко грейва.
Фокусът сега е към подобряване на производствената база и към направата на собствена фотоволтаична централа на покрива на предприятието. Производството не може да се роботизира и автоматизира, за да стане като „конфекция“. „На всичко обръщаме много внимание и всеки детайл се прави с високо качество. За някои сме скъпи, но рано или късно идват при нас“, казва Пламен Стоянов. Кадрите слагат таван на развитието им. Работят с професионалните гимназии и отдават време, енергия и средства, за да подпомагат обучението. Те дават възможност на учениците да учат в работна среда, но въпросът е колко от тях имат желание да трупат знания и да развиват умения. Според Пламен Стоянов трябва да се промени нагласата на обществото и младите хора да разберат, че е добре да имат занаят.
МОС Консулт
Още един отличен пример за семеен бизнес откриваме във Варна – „МОС Консулт“. Компанията е основана като доставчик на IT продукти за мебелната индустрия, но тя се развива далеч отвъд това. В началото, през 2006 г., е дистрибутор на imos AG, доставящ софтуерни решения на клиенти в България. С богатия опит в производството на мебели в семейната фабрика „Корект стил“, създадена още през 1996 г., разширяват екипа от хора и постепенно променят бизнес модела. Производството на мебели остава като хоби, но и като възможност на място да се тества всичко, преди да се изпрати на всеки конкретен клиент. Продажбата и инсталирането на софтуер излиза извън пределите на страната и на практика обхваща цял свят.
Това се дължи на визионера Павел Димов, на неговия хъс, компетентност и предприемаческа решимост. Той е човекът, който знае всичко за машините и софтуера в мебелната индустрия. Участвал е в изпълнението на редица големи проекти в сектора, в това число и за роботизирани системи. Той и екипът му „оживяват“ всеки робот и го правят пригоден за конкретна работа чрез сензори, датчици и други специални настройки. Добър бизнес ход е партньорството с HOMAG Group, а също и с KUKA Robotics. Но големият проблем остава липсата на обучени кадри, наред с апетита на хората за високи заплати при нулеви познания и ефективност.
„Можем да научим служителите на нашата схема на работа, но не можем да ги направим инженери, тези познания трябва предварително да са ги натрупали в някой технически университет. Във висшите училища обаче се учат неща, които в практиката отдавна не се ползват, преподават хора, които нямат интерес към новите технологии. От друга страна, учебните заведения не може постоянно да инвестират в нова техника. Затова вариантът е да произвеждат с нея, но инвестицията пак не се изплаща. Така работещият вариант е дуалното обучение и комбинирането с бизнеса“, твърди Павел Димов. По негови думи бизнесът опитва различни варианти да привлича млади хора, но е много трудно. Затова е време държавата да се намеси и професионалните гимназии да бъдат поставени в центъра на вниманието. Тогава младите хора и техните родители ще осъзнаят колко ценно е да имаш занаят.
Павел Димов също поставя въпроса за ефективността на мебелната индустрия, която изисква големи инвестиции, а се конкурира с индивидуални играчи в сивия сектор. На този малък пазар има много мебелни фирми, които не реализират нужните продажби. Овладяването на сивата икономика и отдръпването на слабите играчи ще консолидира мебелния бранш и той ще стане по-силен.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
