Държавният дълг на Съединените щати надхвърли рекордните 40 трилиона долара в сряда. Това е зашеметяващ праг, достигнат благодарение на огромния дял във федералните разходи, който заемат парите за отбрана, социалните програми като Social Security и Medicare, както и лихвите по непрекъснато нарастващия дефицит.
Рекордната стойност беше отчетена само пет месеца след като през март държавният дълг на САЩ достигна рекордните 39 трилиона долара. Пет месеца по-рано, през октомври, той достигна 38 трилиона долара.
Безпрецедентната сума сега подчертава конкуриращите се приоритети на администрацията – от увеличаването на разходите за отбрана, на които САЩ разчитат, за да водят продължаващата вече почти шест месеца война на президента Доналд Тръмп в Иран, до намаляването на цените на горивата и хранителните продукти.
Говорителят на Белия дом Куш Десай заяви, че администрацията на Тръмп „се е съсредоточила върху ограничаването на разхищенията, измамите и злоупотребите при федералните разходи, като същевременно ускорява икономическия растеж, за да насочи съотношението между дълга и БВП на Америка в правилната посока“.
Експерти обаче посочват, че рязко нарастващият дълг и последният рекорден праг вече се отразяват на личните финанси на американците, като увеличават разходите по заемите за неща като ипотечни кредити и автомобили, оказват натиск върху заплатите, тъй като компаниите разполагат с по-малко средства за инвестиции, и увеличават цените на стоки и услуги.
Ако искаме да подобрим жизнения си стандарт – както днес, така и за следващото поколение – сега е моментът законодателите да насочат страната ни към по-достъпен и устойчив финансов път“, заявява Майкъл А. Питърсън, главен изпълнителен директор на Peter G. Peterson Foundation – мозъчен тръст, който се занимава с фискалните предизвикателства пред САЩ, цитиран от APnews.
Дългът се увеличи рязко при няколко президентски администрации, тъй като ръководителите на страната харчат повече средства, отколкото държавата събира чрез данъци. В по-новата история, продължилата няколко години COVID пандемия доведе до затварянето на голяма част от американската икономика, като федералното правителство прибегна до мащабно заемане на средства както по време на първия мандат на президента Тръмп, така и при бившия президент Джо Байдън, за да стабилизира икономиката и да подпомогне възстановяването.
Допълнителни държавни разходи бяха одобрени, след като миналата година Тръмп подписа и превърна в закон предложеното от републиканците законодателство за данъчни облекчения и разходи.
Привържениците на балансирания бюджет също предупреждават, че дългосрочната тенденция към по-голямо задлъжняване и плащане на все повече лихви ще принуди американците да се изправят пред по-трудни фискални компромиси в бъдеще.
Федералният дълг вече оскъпява живота и изтласква други разходи и инвестиции, като застрашава икономиката ни и дългосрочното благосъстояние на американците“, заяви Маргарет Спелингс, президент и главен изпълнителен директор на Bipartisan Policy Center, цитирана от APnews.
„Настоящата фискална траектория очевидно е неустойчива и това е най-добрият сценарий. Смущения, предизвикани от изкуствения интелект, рецесия, глобална война или редица други събития могат бързо да ни тласнат отвъд ръба – от сериозно предизвикателство към пълномащабна криза“, заяви Спелингс в изявление.
В САЩ действа законово установен таван на дълга, тоест ограничение върху федералното заемане, което Конгресът има правомощия да определя, променя или премахва. Според оценка на Bipartisan Policy Center, САЩ най-вероятно ще достигнат тавана на дълга 41.1 трилиона долара в периода между края на зимата и средата на лятото на 2027 г., което ще принуди Конгреса отново да гласува дали той да бъде повишен или временно суспендиран.
Фискалната позиция на САЩ е най-лошата сред всички развити държави, показва скорошен анализ на данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Източник: Economic.bg
