Нарастващите нива на държавни дългове се превръщат в точка на сериозен натиск за големите икономики, а инвеститорите в облигации са насочили вниманието си към страните, които не правят достатъчно, за да подобрят финансите си.
Решението на Moody’s от миналия месец да лиши САЩ от първокласния им кредитен рейтинг „AAA“ и слабото търсене на японските аукциони насочват вниманието към две от най-големите икономики в света.
Кризата с дълговете може и да не е основният сценарий, но все пак започват да се чуват предупредителни сигнали.
Ето кой и защо е в центъра на вниманието на пазарите:
САЩ
След рязката разпродажба на облигации през април Съединените щати се изстреляха на първо място в списъка на тревожните страни. Според непартийния мозъчен тръст „Комитет за отговорен федерален бюджет“, законопроектът за данъците и разходите на президента Доналд Тръмп може да увеличи дълга с около 3.3 трилиона долара до 2034 г.
Решението на Moody’s е поредния удар. Главният изпълнителен директор на JP Morgan Джейми Даймън предупреждава за „пукнатина на пазара на облигации“, която отчасти се дължи на прекомерните разходи.
Статутът на резервна валута №1 в света осигурява на САЩ известна защита, а министърът на финансите Скот Бесент твърди, че страната никога няма да обяви фалит.
Инвеститорите смятат, че властите ще попречат на доходността по 10-годишните облигации, която е ориентир за разходите по заеми за компаниите и потребителите, да се повиши твърде много над 4,5% .
Банковият сектор е оптимистично настроен, че регулаторните органи на САЩ скоро ще могат да преразгледат допълнителния коефициент на ливъридж, като потенциално намалят паричните резерви, които банките трябва да поддържат, и ги насърчат да играят по-голяма роля в посредничеството на пазара на облигации.
Япония
Години наред Япония беше пример за това как пазарите могат да се справят с огромни дългове. Сега това се променя.
Държавният дълг на Япония, който е повече от два пъти по-голям от нейната икономика, е най-големият сред развитите икономики.
Доходността на облигациите с по-дълъг срок на погасяване достигна рекордни стойности през май, след като продажбата на 20-годишни облигации доведе до най-лошия резултат на аукцион от 2012 г. насам, което постави под съмнение търсенето. През последните три месеца разходите по тридесетгодишните заеми скочиха с 60 базисни пункта, дори по-бързо, отколкото в САЩ.
Виновникът: намаляващото търсене на по-дългосрочни книжа от страна на традиционни купувачи като животозастрахователи и пенсионни фондове в момент, когато притежаваните от Японската централна банка, която държи приблизително половината от пазара, облигации намаляха за първи път от 16 години насам.
Междувременно министър-председателят Шигеру Ишиба е подложен на натиск за големи разходи и намаляване на данъците. Политиците вече обмислят да намалят продажбите на свръхдългосрочни облигации, което временно ще успокои опасенията на пазара.
Все пак поредният слаб аукцион миналата седмица подсказва, че те може да са по-дълбоко вкоренени.
Слабите японски аукциони са симптом, че нещо се случва отдолу“, каза главният пазарен стратег на Nordea Ян фон Герих.
Великобритания
В Европа Великобритания, чийто дълг е близо до 100% от БВП, остава уязвима от глобалните разпродажби на облигации, въпреки че подчертава фискалната си дисциплина.
Прегледът на многогодишните разходи, който финансовият министър Рейчъл Рийвс ще направи следващата седмица, може да бъде следващото изпитание за единствената икономика от Г-7 с 30-годишни разходи по заемите над 5%.
Правителството изглежда готово да харчи повече за отбрана и здравеопазване, въпреки че се ангажира да не увеличава данъците и да поддържа ограничени разходи“, каза стратегът на Rabobank Джейн Фоли.
МВФ призова Рийвс да се придържа към плановете за намаляване на публичните заеми.
По-ранното прекратяване на активните продажби на облигации на Английската централна банка потенциално би подкрепило пазара на злато“, каза Сам Линтън-Браун, глобален ръководител на макро стратегията в BNP Paribas.
Франция
Натискът на френския пазар на облигации, предизвикан миналата година от опасенията, че политическата нестабилност ще попречи на усилията за свиване на разходите, намаля.
Рисковата премия, която инвеститорите изискват за притежаването на френски облигации, се понижи до около 66 базисни пункта от 90 базисни пункта през ноември.
Освен това инвеститорите се настроиха за спад на рисковите премии в еврозоната, за което допринесоха очакванията, че европейските държави ще засилят сближаването си в области като отбраната.
Все пак предпазливостта е оправдана. Министър-председателят Франсоа Байру планира да представи четиригодишна пътна карта за намаляване на дефицита през юли, което може да създаде предпоставки за парламентарна бюджетна война.
От кризата с COVID насам Франция не е имала никакво подобрение по отношение на дълга“, каза мениджърът на фонда с фиксиран доход Carmignac Елиезер Бен Зимра.
Италия
Италия се понижи в списъка на тревожните държави благодарение на повишената политическа и икономическа стабилност и подобрената кредитоспособност.
Бюджетният дефицит на страната се понижи до 3.4% от БВП през 2024 г. от 7.2% през 2023 г. и се очаква да спадне до 2.9% през 2026 г., което съвпада с прогнозите за Германия. Това беше нечувано преди много години“, отбеляза Кенет Бру, ръководител на отдела за корпоративни изследвания на валутния пазар и лихвените проценти в Societe Generale.
Бру заяви, че макар Италия все още да има предизвикателна динамика на дългосрочния дълг, относително по-добрите резултати в сравнение с държави като Франция и диверсификацията в полза на европейските активи подкрепят нейните облигации.
Разликата в доходността на 10-годишните италиански и германски облигации е близо до най-ниската си стойност от 2021 г. насам – малко под 100 базисни точки.
По темата работи Катерина Найденова.
Източник: Economic.bg
