Европейските правителства се борят с бюджетни ограничения. Слабият икономически растеж, търговските сътресения и застаряващото население продължават да натоварват държавните бюджети – докато страните същевременно се опитват да увеличат разходите си за отбрана, пише Euronews. На този фон европейските нации се конкурират помежду си, за да привлекат и задържат богатите, жадувайки за инвестициите и данъчните приходи, които могат да донесат.
Италия
Италия е популярна дестинация за чужденци не само заради културата и климата си, но и заради данъчните си предимства. На пръв поглед страната има сравнително високи данъци върху личните и корпоративните доходи, въпреки че за чужденци са предвидени данъчни стимули.
Един от най-известните е режимът на плоския данък, който позволява на богати лица да плащат фиксирана сума върху всички доходи, получени извън Италия – без значение от размера им. Годишната фиксирана такса наскоро беше увеличена на 200 000 евро, спрямо предишните 100 000 евро.
Това предимство е валидно за до 15 години и е достъпно само за лица, които не са били данъчни резиденти в Италия поне 9 от последните 10 години. Поради високата сума, този режим е интересен само за хора с много високи доходи.
Швейцария
Швейцария също предлага вид фиксиран данъчен режим (forfait fiscal), въпреки че според държавата по-малко от 0.1% от данъкоплатците са обложени по тази схема. Този модел изчислява данъка не върху доход или богатство, а върху разходите на даден човек.
Въпреки че схемата може да е интересна за свръхбогатите, държавата е въвела минимална данъчна основа. Тя е по-високата от две стойности: или седем пъти годишния наем или наемната стойност на основното жилище, или минимум CHF 429 100 (около 455 000 евро) – по данни за 2024 г. Тези прагове важат на федерално ниво, но отделни региони могат да ги увеличат.
От режима могат да се възползват хора без швейцарско гражданство, които идват да живеят в страната за първи път – или след отсъствие от 10 и повече години. Получателите на облекчението нямат право да работят или да управляват бизнес в Швейцария. Целта на схемата е да привлече малък брой богати чужденци с пасивни доходи.
Португалия
Данъчните облекчения се превърнаха в спорна тема в Португалия заради високата цена на живот, отчасти подхранена от притока на богати чужденци. Въпреки това, след ограничаване на предимствата през 2023 г., португалското правителство сега въведе отново данъчни стимули за чужденци (Non-Habitual Residence 2.0).
Португалия имаше режима NHR, който позволяваше да живеете в Португалия до 10 години и да не плащате много данъци върху доходите си от чужбина“, обяснява данъчният юрист Грегъри Гусенс от Taxpatria.
По новите правила на NHR 2.0 висококвалифицирани професионалисти могат да се възползват от 20% данък върху личните доходи за 10 последователни години, както и от данъчни облекчения за някои източници на доходи от чужбина.
Чуждестранните пенсии обаче са изключени от освобождаването, което означава, че се облагат по стандартните ставки.
Кухи фирми
Друга възможност за богатите да постигнат ниска ефективна данъчна ставка е чрез използването на кухи фирми, според EU Tax Observatory. Органът отбелязва, че тези компании се намират „в сива зона между избягване и укриване на данъци“, тъй като са създадени с цел избягване на данъци върху доходите.
Лицата, които ползват този подход, регистрират своето богатство на името на компания, която контролират, вместо като личен доход. Основна характеристика на кухата фирма е липсата на активна търговска дейност.
Тегленията от фирмата се облагат по стандартните ставки, но данъкоплатецът може да задържи излишъка в дружеството. Изграждането на такава структура е особено изгодно в страни с нисък корпоративен данък, като:
- Ирландия (12,5%)
- Унгария (9%)
- България (10%)
- Кипър (12,5%)
Въпреки че ОИСР работи с държавите членки за въвеждане на глобален минимален корпоративен данък от 15%, това важи само за компании с оборот над 750 милиона евро. Над 140 държави са подписали споразумението, но прилагането му все още е в процес на развитие.
Данъчен рай за едни – не е рай за всички
Данъчното планиране не може да се основава само на една-две ставки, а трябва да отчита множество фактори, казват експерти пред Euronews. Таксите, които трябва да се имат предвид, включват данъци върху личните и корпоративните доходи, капиталовите печалби, наследството и богатството – както и социалноосигурителните вноски.
Освен изброените по-горе страни, Малта и Монако също могат да се считат за данъчно изгодни, но всичко зависи от естеството на доходите. В някои случаи дори страни, известни с високите си данъци, като Белгия, могат да бъдат наречени данъчни убежища.
Докато ОИСР продължава усилията си за увеличаване на корпоративните данъци, предстои да видим дали това ще насърчи разговори за други ставки и ще ограничи данъчните облекчения.
Източник: Economic.bg
