Части от вече строящите се лотове 2 и 3 на автомагистрала „Хемус“ ще трябва да бъдат препроектирани. На този фон ресорното министерство се опитва да намери изход от договори, по които, според регионалния министър Иван Шишков, държавата се оказва неизправната страна. Все пак министърът постави конкретен времеви хоризонт за завършване – трасето трябва да достигне Велико Търново не по-късно от средата на 2029 г., а цялата магистрала до Варна може да бъде готова до края на 2030 г.
Това стана ясно по време на продължително изслушване на регионалния министър в Народното събрание за сключените договори за „Хемус“ и следващите стъпки по проекта.
Все още обаче не е ясно колко ще струва довършването ѝ, а Шишков не обясни подробно нито какви точно нови договорености се обсъждат със строителните компании, нито в каква посока вървят преговорите.
Прочетете още
Препроектиране и по вече строящи се участъци
Ново усложнение се появява при част от лот 2 и началото на лот 3, които вече са в строителство. По думите на Шишков, именно там се налага промяна на техническия проект заради сериозно мостово съоръжение. Министърът уточни, че не става въпрос за нов подробен устройствен план, а за препроектиране на техническо ниво. Според него, експертите на Агенция „Пътна инфраструктура“ също приемат това като необходимото решение.
Проблемът е, че тези части са сред най-сериозно изостаналите по трасето. По лот 2 се работи, но изпълнението му изостава значително, докато лот 3 е по-напреднал. Самостоятелното завършване на третия участък обаче не решава транспортния проблем, тъй като той трябва да бъде свързан функционално със съседните отсечки.
Отделно, препроектиране предстои и при лот 7. То може да доведе и до частична промяна на проекта за лот 8, поради което МРРБ не възнамерява да започва строителството му, преди да стане ясно окончателното решение за седмия участък. Според Шишков, реалната работа там може да започне след около година – година и половина в зависимост от процедурите, които ще се наложат.
Лот 9 е в по-напреднала проектна готовност, но позицията на министъра е, че последните участъци трябва да се планират заедно, така че да не се влагат средства в отсечки, които сами по себе си няма да осигуряват необходимата транспортна връзка.
По време на изслушването Шишков конкретизира и сроковете, които само дни по-рано беше формулирал като две години и половина – три за достигането на магистралата до Велико Търново. Според него, това означава участъкът да бъде завършен не по-късно от средата на 2029 г.
След това ще бъдат необходими още приблизително година и половина за останалото трасе до Варна.
Възможността в края на 2030 г. да имаме цяла магистрала „Хемус“ е реалистична“, заяви Шишков.
Защо държавата е в капан
Зад строителните проблеми стои и значително по-тежък юридически казус. Особеността е и в начина, по който са определени сроковете по договорите. По думите на Шишков, те започват да текат едва когато има готови проекти и е осигурена възможност за строителство. Подготовката на тези проекти обаче е ангажимент на държавната „Автомагистрали“.
Така, въпреки че авансите са платени години по-рано, за част от договорите изпълнителите фактически не са могли да започнат работа, защото държавата не е осигурила необходимата строителна готовност. Именно затова, според правния анализ на МРРБ, неизправната страна се оказва държавата, а не компаниите, получили авансовите средства.
А това прави едностранното прекратяване на договорите рисково.
Развалянето на договорите едностранно означава загуба на средства, фалит на „Автомагистрали“ и загуба на време за цяла Северна България“, заяви Шишков.
Точно заради тази ситуация държавата води разговори с „Автомагистрали“ и компаниите, ангажирани по отделните участъци, вместо да пристъпи към автоматично прекратяване на отношенията с тях. Шишков още преди парламентарното изслушване съобщи, че се обсъждат нови споразумения, които трябва да позволят ускоряване на строителството. Какъв точно ще бъде предметът им, кои клаузи ще бъдат променени и как ще се формират новите цени обаче засега не е обяснено.
Това стана повод и за критики от ГЕРБ, откъдето поискаха повече яснота както за бъдещите споразумения, така и за намеренията за препроектиране и крайната цена на магистралата.
Шишков посочи единствено, че решенията трябва да бъдат взети след оценка каква би била щетата за държавата при различните възможни варианти. Все още няма и окончателна оценка колко средства ще са необходими за завършването на цялата автомагистрала. По думите на министъра, сметката може да бъде направена едва след приключването на правния анализ и изясняването на бъдещите договорни отношения.
Над 1 млрд. лв. авансово
Капанът, за който говори Шишков, е резултат от начина, по който през годините беше организирано инхаус строителството на „Хемус“. Първият договор между АПИ и държавната „Автомагистрали“ за лотове 1 – 6 е сключен в края на 2018 г. По това време първите три участъка вече са в по-напреднал етап по отношение на устройствените процедури и инвестиционните проекти.
През септември 2019 г. е променена заповед на тогавашния регионален министър Петя Аврамова, след което става възможно плащането на значително по-големи аванси. Размерът им достига 35% от стойността на строителството. Впоследствие са сключени договори и за лотове 7, 8 и 9, въпреки че според Шишков те не са разполагали с необходимата проектна и устройствена готовност. През май 2020 г. следват нови анекси и авансови плащания и по участъците от 1 до 6.
Общо авансово са разплатени над 1 млрд. лв., докато реална възможност за строителство тогава е имало основно по първите три участъка.
Най-съмнителното в целия този разказ не е кой ги е взел, а кой ги е дал.“
Частните компании пък формално не са били наети като строители, а чрез договори за доставка на материали, наем на техника и специализирани дейности. Причината е, че самата „Автомагистрали“ не е разполагала с необходимия собствен капацитет да изпълни проекта.
Шишков увери, че вече платените аванси ще бъдат отчетени при бъдещите отношения с компаниите и няма да се плащат повторно.
Ако ние не бяхме заложници на тези аванси, които са дадени, щяхме да сме по-гъвкави във всяко решение“, коментира той.
Спорът за „незаконния“ лот 4
Отделен казус остава лот 4, където според Шишков през 2021 г. са извършени строителни дейности без необходимите строителни книжа. Министърът възнамерява отново да предложи промени в Закона за устройство на територията, които да създадат специален режим за т.нар. търпимост на вече изградена публична инфраструктура.
Идеята е такива обекти да могат да бъдат обследвани и, ако се установи, че отговарят на необходимите технически изисквания, да бъде намерен законов механизъм за запазването им, вместо автоматично да бъдат премахвани.
Шишков вече направи подобен опит при предишния си мандат като служебен министър. Тогава предложенията предвиждаха обследване, технически паспорт и застраховане на съответния обект преди въвеждането му в експлоатация, но не получиха необходимата парламентарна подкрепа.
Сега той заяви, че текстовете ще бъдат актуализирани, включително така, че режимът да не може да се използва за узаконяване на частни незаконни строежи.
Тезата му обаче срещна остра съпротива от ГЕРБ. От парламентарната група оспориха самото определяне на лот 4 като незаконен строеж. Според тях по ЗУТ незаконността трябва да бъде установена по съответния административен ред, включително с констативен акт на компетентния орган, който конкретно описва строежа и извършените дейности. От ГЕРБ посочиха, че подобни твърдения се правят от години, без процедурата да е доведена докрай.
Шишков отговори, че съдебните решения по отменени административни актове също съдържат констатации за извършени дейности без необходимите строителни книжа и че наличието на подробен устройствен план само по себе си не означава разрешение за строителство.
Според него, именно затова е необходим нов законов механизъм – не за да се прикрие начинът, по който е строено, а за да може вече изграденото да бъде обследвано и казусът да бъде решен по законов ред.
Източник: Economic.bg
