Темата за държавната администрация отново излезе на преден план в навечерието на проектобюджета за 2026 г., който се очаква да бъде публикуван до края на тази седмица. Причината е, че по непотвърдена засега информация, излязла в медиите, в план-сметката за следващата година е заложено увеличение на осигурителните вноски с 2 процентни пункта.
Анализатори обаче предупреждават, че тези средства няма да се насочат към стабилизиране на пенсионната система, а ще отидат за покриване на раздутите разходи за заплати в администрацията. Според експерти подобен подход на практика означава, че тежестта от издръжката на държавния апарат отново ще бъде прехвърлена върху работещите в частния сектор, вместо самата администрация да поеме част от осигурителната тежест или да бъде оптимизирана.
Този сценарий е лош, защото държавата автоматично взима ресурс от тези, които го създават“, каза Петър Ганев, старши икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), в интервю за btv.
Думите му бяха подкрепени и от председателя на Общото събрание на АИКБ Васил Велев, според когото увеличението е „абсолютно червена линия и води до загуба на доверие“.
Това е възможно най-грешното и несправедливото решение за увеличение на приходите, защото бърка в джоба на работещите, но не и на заетите в бюджетната сфера“, смята той.
Реална картина на държавния апарат
Economic.bg направи проверка в данните за състоянието на държавната администрация през последните години, като те показват плавно нарастване на откритите щатни бройки. Последните данни за 2024 г. сочат, че общо щатните бройки към 31 декември същата година са 145 802. От тях, 108 527 броя са в централната администрация, докато други 37 275 броя са в териториалната.
Трябва да се има предвид обаче, че в това число са само структурите, които подпомагат органите на изпълнителната власт при осъществяването на техните правомощия. Тоест: министерства, агенции, комисии, областни и общински администрации и други органи с административни функции.
Отделно от тях са служителите в системата на МВР – полиция, пожарна и т.н. – които по данни към 2024 г. доближават 50 хил. души. Военните също не са включени, тяхната бройка е по-трудна за установяване, но в Плана за развитие на Въоръжените сили на България до 2026 г. е заложено да се поддържа обща численост не по-малка от 43 000 души. Но не един военен министър е признавал, че липсват поне 20% за доокомплектоване.
Ако се включат и работещите в държавните фирми, като болници, училища, университети и др., броят на работещите за държавата вероятно надхвърля 500 000 души.
Колко са само чиновниците?
Важно е да се отбележи също, че има разлика между откритите и реално заетите щатни бройки в държавната администрация.
За 2024 г. заетите са 132 391 бр. Ако обаче се вземе предвид законовата хипотеза, че на една и съща щатна бройка може да бъде назначен повече от един служител, числото скача до 132 836 броя.
Въпросът с осигуровките
Непотвърдена информация, излязла в медиите, показва, че кабинетът на премиера Росен Желязков планира да изтегли за догодина планираното иначе за 2027 – 2028 г. увеличение на осигурителните вноски. Сегашните разчети изглеждат така:
- 2026 г. – увеличение с 2 пр. п.;
- 2028 г. – увеличение с 1 пр. п.
Планираният ръст няма да засегне държавните служители, тъй като те не плащат за своите осигуровки, макар че през годините немалко икономисти са предлагали това като идея. Ганев от ИПИ също изтъкна, че ако се стигне до това увеличение, „би било честно тогава да има насрещна мярка и всеки, който работи в бюджетната сфера, да си плаща осигуровките“.
Economic.bg се допита до експерти какъв би бил ефектът от една такава мярка. Според доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател по икономика и икономически съветник на Българска стопанска камара (БСК), плащането на осигуровките от държавните служители „няма да запълни бюджета на НОИ“.
Това ще спести примерно около 1 млрд. лв., което не е малко, но пък не е и решение. По-скоро ще е сигнал за справедливост към частния сектор“, допълни той.
Правилните мерки
Според доцента, по-правилният подход, като такъв има и в чужбина, е да се преразгледа кои трябва да бъдат държавни служители в България. По думите му, френският модел е бил пренесен грешно в България, обявявайки всички в обществения сектор за държавни служители. По-правилно е единствено тези, които носят отговорност за решенията си (финансова, имуществена и др.) да бъдат държавни служители, докато другите да са на трудови договори.
Широките категории, като секретарки и обслужващ персонал, да се водят държавен служител е нереално“, добави той.
Другият вариант е да се съкратят тези 10% от щатните бройки (виж графиката по-горе), които стоят незаети и техните заплати се разпределят като бонуси в края на годината за останалите.
Отлив на чуждестранни инвеститори
Доц. Ножаров предупреди и за друг минус от увеличението на осигурителната тежест – отлив на чуждестранни инвеститори.
Това увеличение стана изведнъж, непредвидимо, т.е. не е заложено никъде и инвеститорите от това ги е страх“, поясни той.
Събеседникът допълни, че така обикновено се случва в страни като Венецуела или Куба, където се решава внезапно да се национализира Х обект или да се увеличи Х величина без предупреждение. „Това плаши повече инвеститорите, дори не това, че е 2 пр. пункта, а че е наведнъж“, добави той.
Утре някой може да каже данък „Свръхбогатсво“ или „Печалба“ на банките. Защо тогава да идват чуждестранните инвеститори“, попита реторично той.
Източник: Economic.bg
