Кабинетът на премиера Росен Желязков подготвя данъчни стимули за фирмите, които инвестират в научноизследователска и развойна дейност (R&D). Идеята е, от една страна, българската икономика да стане по-конкурентоспособна и иновативна, а от друга, да има стимул за българския бизнес да прави подобни разходи и да се развива.
Пръв за новината съобщи вицепремиерът и министърът на иновациите и растежа Томислав Дончев по време на конференция, посветена на присъединяването на България към еврозоната, считано от 1 януари 2026 г.
Работим усилено с Министерството на финансите (МФ) да разработим данъчни стимули за разходите за научно-развойна дейност и се надявам това да се случи в следващите месеци“, обяви по-рано този месец Дончев.
Той обаче не сподели детайли за кого ще важат тези стимули, до какъв праг и как ще се прилагат. Economic.bg се допита до финансовото министерство за повече информация. От ведомството потвърдиха, че работят заедно с Министерството на иновациите и растежа (МИР) за „изготвяне на законодателно предложение за стимулиране на извършването на разходи за научноизследователска и развойна дейност“.
Анализират се редица параметри – към кои лица да се прилага мярката, кои дейности да се включат в понятието R&D, обхватът на разходите, които да се считат за свързани с R&D, като също така се прави и оценка за влиянието им върху бюджетаc, обясняват от МФ.
От там допълват, че в момента, освен че се определят параметрите на мярката, тя се съобразява с настоящето данъчно законодателство, но и с европейското такова.
С оглед на това, МФ би могло да представи детайлна информация относно конкретните параметри на мярката на по-късен етап“, обобщават от МФ.
В името на устойчивия растеж
За да получи конкретна информация за предлаганата мярка, Economic.bg се допита и до МИР, което реално стои зад идеята.
Отделяме специално внимание на инвестициите в R&D и работим активно, използвайки най-добрия опит в международен план. Проведохме срещи с бизнеса, инвестиращ в R&D, направихме анализ на най-добрите практики в глобален аспект и това ни даде основа да направим предложения към МФ за промени в данъчните закони“, обясняват от МИР.
От там допълват, че „независимо от трудностите с дефицита по държавния бюджет, ние сме проактивни и предлагаме мерките, които ще гарантират устойчивост и растеж в дългосрочен план, като искаме да насърчим инвестициите в R&D сектора“.
Целта е да се създаде унифициран режим на данъчно стимулиране на научноизследователска и развойна дейност (НИРД), приложим за всички фирми, обложени с корпоративен данък“, пояснява институцията.
Важните детайли
Предложението на МИР е механизмът да не е обвързан с конкретен вид дейност, сектор или размер на предприятието, а да се прилага еднакво за всички данъчнозадължени лица, независимо от размера или отрасъла.
Конкретно, едната идея е свързана с ускорената амортизация при създаване на дълготраен нематериален актив в резултат на НИРД. Предлага се и още пренасяне на загуба, т.е. ако при прилагане на облекчението се формира загуба, тя да може да се пренася за следващите 5 години.
Няма да има изискване за „съществена стопанска дейност“, което означава, че дори компании с ограничена оперативна активност, но извършващи НИРД, могат да ползват облекчението“, изтъква МИР.
Основно обаче е, че се предвижда еднократно намаление на счетоводния финансов резултат с историческата цена на актива +50% от нея, в годината на създаването му. Условията са активът да е създаден в резултат на НИРД. Разбира се, мярката ще може да се ползва, ако инвеститорът в НИРД не е получил преди това публично финансиране (нито от държавния, нито от европейския бюджет). За частта от стойността над определен праг – увеличението от 50% може да бъде намалено до 25%.
Тези, които ще ползват облекчението, ще трябва да докажат, че са направили приложни научни изследвания – експериментална или теоретична работа за придобиване на нови знания без конкретно приложение“, добавя ведомството.
Очакване с надежда
На въпрос какъв ще е данъчният ефект от предложението върху Бюджет 2026, от МИР отвръщат лаконично:
Данъчният ефект очакваме да бъде изчислен от МФ и в рамките на бюджета за 2026 г. оставаме с надежда за приемане на предложените от нас мерки“, казват от там.
Къде в Европа се предлагат данъчни облекчения за R&D
Справка на Economic.bg показа, че България е една от малкото европейски страни, които не предлагат подобни стимули.
Графика: Tax Foundation Europe
Данните на неправителствената организация The Tax Foundation сочат, че по-голямата част от държавите в Европа са въвели подобен стимул, за да насърчат иновациите и развитието. От проучването на организацията става ясно, че често срещан подход е директно да се финансират R&D разходите, а друг е да се дават данъчни стимули.
Те обикновено се проявяват в две форми: т. нар. „патентни кутии“, при които доходите от интелектуална собственост се облагат с данък под стандартната корпоративна ставка, и данъчни стимули за R&D разходи.
Източник: Economic.bg
