Заплахата от продължителен и неограничен контрол на Иран върху Ормузкия проток кара държавите от Персийския залив да мислят за скъпоструващи планове за изграждане на тръбопроводи, които да заобикалят този стратегически тесен воден път, за да могат да продължат да изнасят петрол и газ.
По думите на официални представители и ръководители в индустрията, новите тръбопроводи може да се окажат единственият начин да се намали дългосрочната уязвимост на страните от региона към прекъсвания в протока – въпреки че подобни проекти са скъпи, политически сложни и изискват години за реализация, пише Financial Times.
Настоящият конфликт подчерта стратегическата стойност на 1200-километровия саудитски тръбопровод Изток – Запад. Построен през 80-те години на миналия век след опасения, че т.нар. „танкерна война“ между Иран и Ирак може да затвори протока, днес той е ключова артерия, доставяща 7 милиона барела петрол дневно до червеноморското пристанище „Янбу“, като напълно заобикаля Ормузкия проток.
В ретроспекция тръбопроводът Изток – Запад изглежда като гениален стратегически ход“, каза високопоставен енергиен мениджър от региона.
Амин Насер, главен изпълнителен директор на държавния саудитски петролен гигант Aramco, заяви пред анализатори миналия месец, че този тръбопровод е „основният маршрут, на който в момента разчитаме“.
В момента кралството обмисля как да изнася по-голяма част от своите 10.2 милиона барела дневно чрез тръбопроводи, вместо през води под контрола на Иран. Това включва оценка дали да бъде увеличен капацитетът на тръбопровода Изток – Запад или да се изградят нови маршрути.
Предишни планове за тръбопроводи в региона многократно са били замразявани поради високите разходи и сложността на проектите. Но Майсун Кафaфи, старши съветник по програмите за Близкия изток към Atlantic Council, отбелязва, че настроенията в Залива вече се променят.
Усещам преминаване от хипотетични сценарии към оперативна реалност“, каза тя. „Всички гледат една и съща карта и стигат до едни и същи изводи.“
Според нея, най-устойчивото решение не е един алтернативен тръбопровод, а по-скоро „мрежа – цяла система от коридори“, макар че това би било и най-трудно за реализиране.
В по-дългосрочен план новите тръбопроводи вероятно ще бъдат част от по-широки търговски маршрути, по които ще се движат и други стоки, освен петрол и газ. Една от възможностите е възраждането на подкрепян от Съединените щати амбициозен коридор от Индия през Залива до Европа, известен като IMEC, посочи представител от региона. Част от този проект обаче първоначално включваше политически чувствителен тръбопровод до израелското пристанище Хайфа.
Йоси Абу, главен изпълнителен директор на израелската компания NewMed Energy, заяви, че е уверен в изграждането на тръбопроводи към Средиземно море – независимо дали ще завършват в израелски или египетски пристанища.
Хората трябва да контролират собствената си съдба – заедно със своите партньори“, каза той. „Необходими са ни петролопроводи, железопътни връзки – в целия регион, по суша – без да даваме на други възможност да ни задушават чрез тесни места.“
Кристофър Буш, главен изпълнителен директор на Cat Group – частната ливанска компания, участвала в изграждането на саудитския тръбопровод Изток – Запад – заяви, че интерес към нови проекти е имало още преди началото на войната.
Получихме запитвания за различни тръбопроводи“, каза той. „Имам няколко различни презентации на бюрото си.“
Но пречките остават огромни, добави той. По негови оценки, днес изграждането на аналог на тръбопровода Изток – Запад, който е преминал през твърдите базалтови скали на планината Хиджаз по крайбрежието на Червено море, би струвало поне 5 милиарда долара. По-сложни многодържавни маршрути от Ирак през Йордания, Сирия или Турция биха стрували между 15 и 20 милиарда долара.
Тези варианти са разглеждани. Има дори инженерни проучвания за такива маршрути от Ирак. Съществува възможност, която е обсъждана“, каза той. „Но рисковете за сигурността включват множество невзривени боеприпаси в Ирак, както и продължаващото присъствие на „Ислямска държава“ или други въоръжени групировки.“
Тръбопроводите към пристанища в Оман също биха се сблъскали със сериозни предизвикателства – преминаване през пустини и планини с твърди скали, предупреди Буш.
И пристанищата в Оман не са защитени от заплахи за сигурността от страна на Иран. Дронови атаки срещу ключовото пристанище Салала през последните дни наложиха временното му затваряне.
Политическите предизвикателства включват и въпроса кой ще управлява тръбопроводите и ще контролира потоците. Създаването на мрежа от тръбопроводи би изисквало държавите от Залива „да се откажат от индивидуалистичните си политики и да действат съвместно“.
Винаги е било по-евтино и по-безопасно да се натовари кораб и да отплава“, добави Буш.
В краткосрочен план най-реалистичните варианти може да бъдат разширяване на тръбопровода Изток – Запад, както и на съществуващия маршрут на Абу Даби към Фуджейра. Това би увеличило капацитета без усложненията на нова трансгранична инфраструктура.
Саудитска Арабия може също да развие допълнителни износни терминали по крайбрежието на Червено море, включително в дълбоководното пристанище, което се изгражда за проекта Neom.
Сигурен съм, че това се разглежда като възможност“, каза Буш. „Много умни хора работят по този въпрос в момента. Това е голям проблем.“
Министерството на енергетиката на Саудитска Арабия не отговори на запитване за коментар.
Един високопоставен енергиен мениджър заяви, че Абу Даби „винаги е имал план Б за втори тръбопровод към Фуджейра“, но допълни, че решения няма да бъдат взети, докато не стане ясно дългосрочното положение на Ормузкия проток. Държавната петролна компания на Абу Даби Adnoc отказа коментар.
Обединеното кралство води преговори между 35 държави с цел създаване на коалиция за повторното отваряне на протока.
Кафaфи се съгласи, че на страните от Залива ще им е необходимо време, за да оценят ситуацията, но подчерта, че вече осъзнават, че мащабът на настоящата енергийна криза изисква нов начин на мислене.
Разговорите вече са на много по-напреднал етап“, каза тя. „Не очаквам ситуацията да се върне към нивата отпреди конфликта.“
Източник: Economic.bg
