Продължаващият повече от месец военен конфликт срещу Иран и последвалата блокада на Ормузкия проток принуди държавите от Персийския залив да преразгледат плановете си да прокарат тръбопроводи, подобни на съществуващия „Изток-Запад“ на Саудитска Арабия, въпреки огромните разходи и сложност. Целта е да се заобиколи Ормузкия проток и да се игнорира заплахата от безсрочен ирански контрол върху него, за да могат да продължат да изнасят петрол и газ.
Длъжностни лица и ръководители от сектора смятат, че новите тръбопроводи може да са единственият начин да се намали трайната уязвимост на страните от Залива от блокади на пролива, въпреки че подобни проекти са скъпи, сложни за изпълнение от политическа гледна точка и биха отнели години за завършването им.
Сегашният конфликт подчертава стратегическата стойност на 1200-километровия тръбопровод „Изток-Запад“ на Саудитска Арабия. Построен през 80-те години на миналия век след опасения, че „танкерната война“ между Иран и Ирак ще затвори пролива, сега той е ключова жизненоважна артерия, доставяща 7 милиона барела петрол на ден до пристанището Янбу в Червено море, заобикаляйки изцяло Ормузкия проток. „В ретроспекция тръбопроводът Изток-Запад изглежда като гениален ход“, коментира висшестоящ ръководител в енергийната компания на Персийския залив.
Амин Насър – главен изпълнителен директор на саудитския държавен петролен гигант Aramco, заяви пред анализатори миналия месец, че тръбопроводът е „основният маршрут, от който се възползваме в момента“. Сега кралството обмисля как може да изнася повече от 10.2 милиона барела дневно производство по тръбопровод, вместо през контролираните от Иран води. Това включва проучване дали трябва да разшири допълнително капацитета на тръбопровода „Изток-Запад“ или да се прокарат нови маршрути.
Предишни планове за тръбопроводи в региона многократно са били блокирани, обезсмислени от високи разходи и сложност. Но Мейсун Кафафи – старши съветник на програмите за Близкия изток на Атлантическия съвет, заяви, че настроението в Персийския залив сега е различно. „Усещам промяна от хипотетични ситуации към оперативна реалност“, казва тя. „Всички гледат една и съща карта и стигат до едни и същи заключения.“ Вместо отделни проекти, най-устойчивият вариант „не е един-единствен алтернативен тръбопровод, а по-скоро мрежа, мрежа от коридори“, отбелязва Кафафи, добавяйки, че това би било и най-трудно за постигане.
В дългосрочен план, всички нови тръбопроводи вероятно ще бъдат част от търговски пътища, през които може да преминава по-широк спектър от стоки извън петрола и газа. Един от вариантите е възраждането на ръководените от Съединените щати планове за амбициозен коридор, наречен IMEC, който ще преминава от Индия през Персийския залив и след това към Европа, посочва служител от Персийския залив, въпреки че част от този проект първоначално е включвал сложен от политическа гледна точка тръбопровод, който да стига до израелското пристанище Хайфа.
Йоси Абу – главен изпълнителен директор на израелската компания NewMed Energy, заяви, че е уверен, че тръбопроводите до Средиземно море ще бъдат построени, независимо дали завършват на израелски или египетски пристанища. „Хората трябва да контролират собствените си съдби, заедно с приятелите си“, каза той. „Нуждаем се от нефтопроводи, железопътна свързаност, в целия регион, на сушата, без да създаваме пречки на другите, които да ни задушават.“
Кристъфър Буш – главен изпълнителен директор на частната ливанска компанияCat Group – един от основните строители на саудитския тръбопровод „Изток-Запад“, твърди, че е имало голям интерес към нови проекти още преди началото на войната и „запитвания за различни тръбопроводи“. Но добавя, че пречките остават огромни.
Цената на възпроизвеждането на тръбопровода „Изток-Запад“ днес, което включва взривяване през твърдия базалт на планината Хиджаз на брега на Червено море на Саудитска Арабия, би била поне 5 милиарда долара, според Буш. Предложенията за по-сложни многостранни маршрути от Ирак през Йордания, Сирия или Турция биха стрували от 15 до 20 милиарда долара. Той споделя, че са раглеждани различни варианти и „има дори предварителни инженерни проучвания за (такива маршрути от Ирак)“.
Рисковете за сигурността обаче включват „много“ невзривени бомби в Ирак и продължаващото присъствие на ИДИЛ или други бойци. Тръбопроводите, движещи се на юг до пристанища в Оман, също биха се натъкнали на препятствия – трудността да преминават както през пустинята, така и през скалистите планини, предупреждава Буш. Пристанищата в Оман не са имунизирани срещу иранските заплахи за сигурността. Атаките с дронове срещу ключовото пристанище Салала през последните дни принудиха временното му затваряне. Политическите предизвикателства включват и въпросите кой ще управлява тръбопровода и ще контролира потока.
Мрежа от тръбопроводи би изисквала от страните от Персийския залив „да се откажат от индивидуалистичните си политики и да се обединят. Винаги се е смятало за по-евтино и по-безопасно да се докара кораб, да се натовари кораб и да се отплава с кораб“, добавя Буш. В близко бъдеще най-жизнеспособните варианти може да са разширяването на тръбопровода „Изток-Запад“, както и на съществуващия маршрут на Абу Даби до Фуджейра. Това би увеличило капацитета без усложненията, свързани с новата трансгранична инфраструктура.
Саудитска Арабия би могла също да разработи допълнителни експортни терминали на брега на Червено море, включително в дълбоководното пристанище, което се строи за проекта „Неом“. Висшестоящ ръководител от енергийния сектор пък заяви, че Абу Даби „винаги е имал план Б за втори тръбопровод до Фуджейра“. Всички обаче са единодушни, че е малко вероятно да се вземат решения, докато дългосрочният статус на Ормузкия проток не стане ясен.
Обединеното кралство води преговори между 35 държави, насочени към формиране на коалиция за повторно отваряне на пролива. Кафафи е съгласна, че държавите от Персийския залив ще отделят известно време, за да оценят ситуацията с водния път, но отбелязва, че те вече осъзнават, че мащабът на сегашната енергийна криза изисква нов начин на мислене. „Разговорите се придвижиха по-нататък по веригата. Не очаквам (статуквото) да се върне там, където беше преди конфликта“, обобщава тя
Източник: Banker.bg
