Държавите производителки на петрол от Персийския залив са загубили приблизително 15.1 милиарда долара приходи от енергия от началото на американските и израелските удари срещу Иран, след като милиони барели суров петрол останаха блокирани поради почти пълното затваряне на Ормузкия проток.
Според оценки на фирмата за анализ на суровини Kpler, основаващи се на средните цени и количества през 2025-а, протокът обикновено пренася суров петрол, рафинирани продукти и втечнен природен газ на стойност около 1.2 милиарда долара всеки ден. От избухването на конфликта на 28 февруари и последвалата ескалация, трафикът през критичния корабен маршрут до голяма степен е спрял заради иранските атаки на кораби и резкия скок на застрахователните премии.
Общият размер на загубените приходи разкрива финансовата цена на войната за страните от Персийския залив, които са силно зависими от продажбите на суровини, за да финансират правителствата си. През водния път в момента преминават само „незначителни“ потоци в сравнение с нивата преди войната, посочва Флориан Грюнбергер от Kpler. С най-голям дял от спрените доставки е суровият петрол – 71% от стойността.
Саудитска Арабия, като най-голям износител на черно злато, е понесла най-големи загуби – кралството се е простило с приходи в размер на 4.5 млрд. долара от началото на конфликта, по оценка на Wood Mackenzie, въпреки че планира да увеличи значително износа от Червено море през следващите дни.
Питър Мартин – ръководител на отдела по икономика в глобалния лидер в областта на събирането на данни, анализи, консултации и перспективи за енергийния сектор Wood Mackenzie, заяви, че Ирак е сред най-застрашените, тъй като разчита на производството на петрол за 90% от държавните приходи. „Кувейт и Катар също са силно изложени на риск, но и двете страни могат да се получат подкрепа от големите си държавни фондове, за да смекчат краткосрочното въздействие“, добавя той.
Товари от суров петрол, рафинирани петролни продукти и втечнен природен газ за най-малко 10.7 милиарда долара останаха блокирани в Ормузкия проток на кораби, които не могат да стигнат до местоназначението си, твърди Kpler. Част от тези количества вече са били продадени по дългосрочни договори отпреди войната, което означава, че те все още могат да генерират приходи, в зависимост от срока на плащане, който обикновено е от 15 до 30 дни след натоварването.
Въздействието на прекъсването варира между различните производители. Антоан Халф – съосновател на компанията за сателитни анализи Kayrros, посочва, че Саудитска Арабия може би е по-добре позиционирана да поеме производствените паузи отколкото Ирак, който очаква да понесе по-сериозни загуби. Рияд също така държи петрол в задгранични складове и би могъл да продължи да снабдява клиентите си за определен период, като същевременно се възползва от по-високите цени, които могат частично да компенсират загубените приходи от износ, допълва Халф. И отбелязва, че в крайна сметка, шофьорите и другите крайни потребители вероятно ще понесат най-голямата тежест от ценовия ръст.
Държавният петролен гигант Saudi Aramco обяви, че може да пренасочи около 70% от доставките на суров петрол от източните си нефтени находища към Червено море чрез своя тръбопровод изток-запад. Анализаторите обаче предупреждават, че системата никога не е работила с такъв капацитет.
Wood Mackenzie изчислява, че производителите на петрол от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, Ирак, ОАЕ, Кувейт и Бахрейн, са отложили продажби на петрол и данъчни приходи от суровината за общо 13.3 милиарда долара. Консултанската компания изчислява, че държавната енергийна компания на Катар QatarEnergy е загубила около 571 милиона долара приходи до 11 март, след като е спряла производството на 2 март, без загубите от забавянето на планираните разширения или нови инсталации.
Източник: Banker.bg
