Френският президент Еманюел Макрон се натъква на пречка пред амбициите си да разработи флагманска френско-германска програма за изтребители от следващо поколение. Това е средно голям френски подизпълнител от сектора на отбраната, за който човек би предположил, че ще изпълнява безпрекословно президентските поръчки. Но фамилната Dassault Aviation („Дасо авиасион“) отдавна има независима линия и огромно влияние като основен доставчик на френския флот от бойни самолети от 50-те години на миналия век.
Тя се отказа от друг трансграничен отбранителен проект през 80-те години на миналия век – Eurofighter Typhoon, изпълнен по-късно от Обединеното кралство, Италия, Германия и Испания – защото искаше лидерство в проектирането и по-голямата част от производството. Ситуацията този път е почти идентична. „Дасо“ и нейният твърдоглав изпълнителен директор Ерик Трапие са решени да запазят контрола върху изтребителната част от Future Combat Air System (FCAS) на стойност 100 милиарда евро, въпреки твърдата опозиция на партньора „Еърбъс“.
Макрон се опита да издърпа проекта от ръба в многократни разговори с германския канцлер Фридрих Мерц. Катастрофата отново насочи вниманието към сложните отношения между „Дасо“ и и основния му клиент – френското правителство, съживявайки въпросите кой всъщност държи контрола.
Марван Лахуд, бивш високопоставен ръководител на „Еърбъс“ и ветеран в бранша, прогнозира, че „Дасо“ с вековната си история, отдадени семейни собственици и култура, водена от инженери, няма да отстъпи.
„Всички си мислят, че правителството взема всички решения, но реалността е по-сложна. Има даване и вземане“, коментира Лахуд за „Файненшъл таймс“. И обяснява, че „всичко се свежда до това какво Франция очаква от една отбранителна компания –да се подчинява или да произвежда най-добрите възможни оръжейни системи“.
Друг ръководител от сектора е по-остър: „Министрите идват и си отиват, президентите идват и си отиват – а „Дасо“ остава“, категоричен е той.
Както всички изпълнители в отбранителния бранш, компанията не може да отиде твърде далеч, игнорирайки държавата, защото френската армия е най-важният купувач на нейните изтребители „Рафал“, които носят по-голямата част от приходите ѝ.
Френските президенти са главните маркетингови агенти на „Дасо“. Макрон ще се опита да сключи договор с Индия за закупуване на около 100 машини „Рафал“ по време на посещението си в азиатската държава в средата на февруари. Но ако безизходицата с Германия не може да бъде преодоляна, това ще бъде петно върху наследството на френския лидер, предвид дългогодишното му застъпничество за европейско сътрудничество в областта на отбраната и намаляване на зависимостта от американските оръжия.
Макрон обяви проекта FCAS с шумни фанфари през 2017 г. заедно с тогавашния германски канцлер Ангела Меркел. Програмата е замислена като изтребител, който ще работи безпроблемно с дронове, оръжия от следващо поколение и усъвършенствани комуникационни системи, като „Дасо“ ще е водеща фигура в разработването на самолета, докато отбранителното подразделение на „Еърбъс“ в Германия, ще е водещо в останалите задачи. Този план постепенно се разпада, тъй като компаниите се борят за спецификациите на самолета, управлението и избора на доставчик.
Берлин обвини „Дасо“, че е променила правилата и твърди, че първоначалното споразумение трябва да бъде спазено. Както при Eurofighter, френските и германските изисквания не съвпадат: Франция иска по-лек и по-пъргав самолет, който да се побере на нейния самолетоносач. До миналия септември Трапие предупреждаваше, че „Дасо“ разполага с ноу-хау „от А до Я“, за да се справи самостоятелно. „Доста сме склонни да работим с партньори, включително германците, но не е нужно“, каза Трапие при откриването на фабрика.
Родословието на „Дасо“ в производството на самолети е безспорно и е в основата на влиянието им върху френската държава, въпреки че семейството, което притежава 66% от регистрираната на борсата компания, има и други форми на влияние. Те притежават консервативния ежедневник „Фигаро“ и винарски имения в Бордо. Трапие наскоро беше домакин на грандиозно парти за годишнината на вестника, на което присъстваха френски милиардери и политици.
Основана от Марсел Блок – изобретателят на високопроизводително самолетен витло – през 1916 г., компанията днес е един от малкото световни лидери в производството на бойни самолети, съперничейки си с американската „Локхийд Мартин“.
Многоцелевият боен самолет „Рафал“ е изпитан в бойните действия в Сахел и Афганистан и се използва не само от френските военновъздушни сили, но и от Египет, Индия и Катар. А продажбите му са увеличили експортния баланс на Франция. „Дасо“ произвежда и частния самолет „Фалкон“.
Сърцето на компанията винаги е било нейното конструкторско звено, което Блок запазва дори след като правителството на Народния фронт национализира „Дасо“ през 1936 година. По-късно той възстановява компанията, за да защитава френското небе по време на Втората световна война, отказвайки да споделя проекти на самолети с нацистките окупатори и на косъм избягвайки смъртта в германски концентрационен лагер. А след освобождението променя фамилното име на „Дасо“ – от char d’assaut (щурмови танк на френски, а също и военното име на брат му – генерал от френската съпротива).
Пиер Лакомб – пенсиониран инженер на „Дасо“ – казва, че компанията е създала легендарни конструктори на самолети, насърчавайки горда и лоялна вътрешна култура, въпреки че нито един не е оставил толкова ярки следи колкото Марсел Дасо. Погребението му е било с държавни почести, с надгробна реч от тогавашния премиер Жак Ширак и прелитащи над главите самолети „Мираж“.
Днес потомци на Дасо все още са в борда на директорите и освен дела си, семейството черпи богатството си от технологичното подразделение на групата – Dassault Systèmes. След като Марсел е предал управлението на сина си Серж, двама корпоративни ветерани са дърпали юздите на производителя на самолети – Шарл Еделстен, а след това и Трапие.
Инженер по образование, Трапие остави своя отпечатък с пробив в експортните продажби на самолетите „Мираж“, включително в Обединените арабски емирства. Всички остават отдадени на запазването на независимостта на авиационната група, според близки до тях, въпреки многократните сблъсъци с държавните интервенции в течение на десетилетия.
Марсел Дасо избегнал опит за национализация, когато социалистическият президент Франсоа Митеран дойде на власт през 1981 г., като сключил сделка за предаване само на 26% дял с двойно право на глас, което държавата никога не е упражнила.
„Дасо“ успяла да се измъкне отново на косъм, когато Ширак се опитал да използва държавния дял, за да слее групата с първоначалното въплъщение на „Еърбъс“ в края на 90-те години на миналия век. компанията спасила кожата в последния момент благодарение на катастрофалното решение на Ширак да свика предсрочни избори, които той след това загуби.
„Те таят злоба, още от времето на Митеран“, посочва анализаторът на компанията за софтуер за управление на бизнеса Oddo – Ян Дерокл. „Споменът за случилото се преди 50 години все още е жив в Дасо.“
Днес френската държава има само символичен брой акции в „Дасо“, а „Еърбъс“ притежава дял от 10.6 процента. Бивш министър на отбраната посочи иронията, отбелязвайки, че влиянието на отбранителната група не бива да се надценява, защото : „Това е монопсония – тук има само един купувач и това е държавата.“ Правителството също така поддържа техническия отдел на „Дасо“ с постоянно финансиране и проекти, за да поддържа експертизата си, отбелязва специалист по военни поръчки.
Но способността на Макрон най-накрая да убеди „Дасо“ да изпълни FCAS изглежда малко вероятна, твърдят близки до преговорите лица, особено като се има предвид отслабената позиция на президента с оставащите му 15 месеца на поста.
През ноември 2025-а, когато френско-германският проект е бил на ръба, Макрон отново настоял, че „са задължени да успеят… (защото) това е тест за доверието в Европа“. На пресконференция с Мерц той каза, че компаниите трябва да се опитат отново да договорят компромис. Последващите преговори отново се провалили, тъй като „Дасо“ отказал да промени позицията си.
„Културата на Dassault Aviation е да не приема това, което смята за неприемливо“, написал Трапие в имейл до „Файненшъл таймс“. И добавил, че „интересът на Франция не е да извива ръката на Dassault Aviation, а напротив, да се гордее с успеха на компанията.“ Групата не се опитва да потопи FCAS, но вярва, че позицията на нейното ръководство е в интерес на проекта.
Германската страна пък също не е била гъвщава и трябва да носи отговорност, твърдят добре информираните източници и френски представители. Под ръководството на френския изпълнителен директор Гийом Фори, „Еърбъс“ зае по-агресивна позиция, която правителството на Мерц подкрепи. Берлин също така заяви, че може да действа самостоятелно по въпроса за самолет от следващо поколение или да намери други партньори.
Ако Макрон не може да оспори позицията на „Дасо“, малцина са оптимисти, че проектът може да бъде спасен. Или, както споделя един френски ръководител от отбранителния бранш, работил с „Дасо“: „Когато чувам някои германски колеги да казват, че не разбират какво се случва с FCAS, или пък през 2022 г., когато казваха „веднага щом Макрон бъде преизбран, той ще може да принуди семейството да го направи“, ме напушва смях“.
Източник: Banker.bg
