След като „Алианс за права и свободи“ реши да не бави връщането на третия и последен мандат за съставяне на правителство, партиите в парламента започнаха да обсъждат възможните дати за предсрочните избори. Най-вероятно вотът ще се проведе на 29 март, като тази дата е подкрепена публично от премиера в оставка Росен Желязков, който поиска президентът Румен Радев да насрочи изборите за тогава. Преди него тон за това време на провеждане на вота зададоха от „Продължаваме промяната-Демократична България“.
На хоризонта обаче се появиха и други предложения, като например това на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който смята, че е нужно изборите да се проведат още по-рано, а именно на 22 март. Аргументът на народния представител е, че борбата с корупцията трябва да стартира веднага, а не да се отлага.
Костадинов заяви, че сред възможните кандидати за премиер, изброени в т.нар. „домова книга“, най-подходящ е Андрей Гюров. По думите му президентът Румен Радев има само два избора – между Гюров и кандидат, свързан с Пеевски. Той уточни, че Гюров не е непременно най-добрият вариант, но конституционните промени, „направени от „Продължаваме промяната-Демократична България“ и техните коалиционни партньори ГЕРБ и ДПС“ (бел. ред. – по времето на т. нар. „сглобка“), са довели до сегашната ситуация.
До спекулации, че Гюров вероятно ще заеме поста служебен премиер се стигна, след като около една трета от хората в „домовата книга“ публично обявиха, че няма да приемат поста. Това са основно ръководители на ключови институции като парламента и БНБ, както и омбудсманът, председателят на Сметната палата и техните заместници.
Затова вниманието се насочва към втория ред – заместниците в тези институции. На президента Румен Радев му предстои да избере служебен премиер за осми път, като за трети път ще го прави според новите правила след конституционните промени. Сега президентът може да избира само измежду конкретни постове, а за първи път разполага с пълен списък от 10 имена, тъй като преди това не всички позиции в „домовата книга“ бяха попълнени от депутатите.
Случаят с подуправителя на БНБ Андрей Гюров предизвиква спор дали той може да бъде назначен за служебен премиер, тъй като повече от година и половина правомощията му са временно спрени. Някои мнения в медиите целят предварително да го дисквалифицират, въпреки че номинацията му засега е само хипотеза.
Назначаването му би било и политически риск за президента Румен Радев, защото може да доведе до обвинения за нарушение на Конституцията, застрашаване на управлението и законността на изборите, както и искана колаборация с „Продължаваме промяната-Демократична България“. Възможно е въпросът да стигне и до Конституционния съд, чийто решения са все по-трудно предвидими.
Останалите лица от „домовата книга“ – списъка с висши длъжности, от които президентът може да избере служебен премиер, са дискредитирани като политически зависими и под влиянието на задкулисието, което ги е назначило. В същото време Андрей Гюров е единственият от списъка, срещу когото задкулисието е организирало интрига за отстраняване, използвайки Комисията за противодействие на корупцията (КПК) като инструмент.
Андрей Гюров беше временно отстранен като подуправител на БНБ по решение на управителния съвет на банката, базирано на констатация на КПК за несъвместимост. КПК твърдеше, че веднага след избора си Гюров не е напуснал дружество с ограничена отговорност и не е поискал разрешение да участва в ръководството на две сдружения – твърдение, което по-късно се оказа невярно. Решението на КПК бе обявено за нищожно от Административен съд – София-град.
Отстраняването му от БНБ бе обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС), който сезира Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване относно правомощията на антикорупционната комисия да преценява несъвместимостта на подуправители и условията за тяхното отстраняване. Това забави решението по делото, а особеното мнение на съдия Юлия Ковачева, която смята, че преюдициално запитване не е необходимо, още не е публикувано (от септември 2024 година).
Върховният административен съд (ВАС) отказа да спре временното изпълнение на решението на управителния съвет на БНБ за отстраняването на Андрей Гюров. Вероятно, цялата процедура с участието на КПК и ВАС е била замислена, за да го извади от списъка с потенциални служебни премиери. Така от лятото на 2024 г. Гюров е с временно спрени правомощия, което показва проблемите в институциите в България. По закон ВАС трябва да се произнесе по жалбата в срок от 14 дни.
Все пак Гюров не е окончателно освободен като подуправител – това може да стане само от Народното събрание. Законът предвижда, че основанието за предсрочно освобождаване идва от решение на управителния съвет, което временно спира правомощията му. Това решение може да се обжалва пред ВАС в срок от 7 дни, а съдът трябва да се произнесе в 14-дневен срок. След като решението влезе в сила, то се изпраща на Народното събрание за окончателно освобождаване.
В този контекст Гюров остава подуправител на БНБ по договор, но е в неплатен отпуск и може да работи само като преподавател, заради наложените ограничения.
Източник: Banker.bg
