И на второ четене парламентът прие удължителния закон за бюджета за 2026 година. Той бе подкрепен от депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало, Алианс за права и свободи, „Има такъв народ“ и трима, нечленуващи в парламентарни групи. Депутатите приеха предложението на Асен Василев от ПП-ДБ, внесено след приемането на удължителния бюджет на първо четене, за еднократна индексация на заплатите с размера на годишната инфлация, натрупана към 31 декември, така, както бяха обявили преди гласуването.
Депутатът от ДПС-Ново начало Гюнай Далоолу абсолютно непровокирано се надвесил над Радостив Василев и започнал да го обижда и заплашва. „Около 40-50 секунди го търпях и след това се наложи да го отстраня“, обясни Василев причината да изрита в гърдите Далоолу, а след това да посегне и да го удари с юмрук. В кулоарите на парламента той отказа да повтори думите, с които го наричал Далоолу. Били нелицеприятни, каквито според него използвала парламентарната група на ДПС-Ново начало.
Трябва да се мисли компактно – и за предсрочните, и за президентските избори, смята Гюнер Тахир. На младите демократични формации им липсва опит и известна коалиционна култура. Невинаги разбират, че за управление не е достатъчно да бъдеш първа политическа сила. Винаги е по-добре навреме да се обърнеш към различни общности в държавата, за да планираш достатъчно управленско мнозинство и да извършиш реформи. Само с лозунг 121+ няма да стане.
След месеци на гадания и пророчества картината се изясни. В началото на пролетта България отива на поредните предсрочни парламентарни избори. Непосредственият пусков механизъм бе внезапно (?) надигналата се протестна вълна, но отделен въпрос е дали тя бе непреодолимият фактор или просто необходимото алиби за поредната хвърлена на ринга кърпа от Бойко Борисов. Отговорът на тази загадка има значение при един от възможните сценарии за „хореографията“ на предстоящия вот, но към него ще се върнем по-нататък.
През последните години все по-отчетливо се очертава тенденцията икономиката (разбирай частния бизнес) да се развива относително стабилно на фона на политическите сътресения. Откъсването на икономиката от политиката безспорно е голям плюс. Имаме примера на Белгия, която близо 3 години беше без правителство без да има икономически срив, на Щатите при Тръмп, дори и на Гърция, която си докара финансова криза благодарение на разхитителната си социална политика, но икономиката оцеля с минимални щети благодарение на европейската солидарност.
Злополучният бюджет за 2026 г. още преди да е приет, се превърна в жертва на предизборната игра. Вместо да бъде инструмент за финансова стабилност и развитие, той се използва като политическа бухалка – и от управляващите в оставка, и от опозицията. Резултатът е добре познат – хаос, взаимни обвинения, протести по улиците и все по-реалната перспектива финансовата рамка на държавата да се използва като маша от партиите да мобилизират електоратите си, вместо да е в интерес на гражданите.
Източник: Banker.bg
