Стабилността се очертава като основен стълб на икономическата политика в условията на нарастваща глобална несигурност. Това подчерта управителят на Българската народна банка Димитър Радев в изказване пред ръководители на дипломатически мисии в София.
По думите му, световната икономика се оказва по-устойчива от очакваното, но тази устойчивост следва да се разглежда предпазливо. Базовият сценарий остава за умерен растеж и продължаваща дезинфлация, особено в Европа. В същото време обаче несигурността около този сценарий се увеличава и е все по-силно обвързана с геополитическите и енергийните процеси.
Радев открои, че ефектите от геополитиката вече се пренасят бързо и пряко върху икономиката – чрез цените на енергията, търговията и доверието. Това разширява диапазона на възможните отклонения от базовия сценарий и поставя под натиск както инфлацията, така и икономическия растеж.
Инфлацията: базов спад, но нарастващи рискове
Особено внимание бе отделено на инфлационната перспектива. Според оценките на БНБ, базовият сценарий предвижда средногодишна инфлация в България около 3.7% през 2026 г., с тенденция към постепенно забавяне.
Рисковете обаче са ясно изразени и асиметрични. При по-неблагоприятни развития – най-вече свързани с по-високи енергийни цени – инфлацията може да се окаже с между 0.7 и 1.2 процентни пункта по-висока. Освен това ефектите могат да се окажат по-трайни.
Рисковете пред инфлацията не са просто повишени – те са тясно свързани с геополитическите развития“, посочи Радев, подчертавайки значението на сценарийния анализ като инструмент за разбиране на потенциалните шокове.
Българската икономика: стабилна, но уязвима
Въпреки външните рискове, България навлиза в този период от сравнително добра позиция – с положителен растеж, стабилен пазар на труда и добре капитализиран банков сектор.
Същевременно страната остава чувствителна към външни фактори, като енергийните цени, външното търсене и финансовите условия. Натрупаните ефекти от предходните инфлационни шокове продължават да оказват влияние върху домакинствата и бизнеса, въпреки текущата дезинфлация.
Радев акцентира, че след присъединяването към еврозоната България приключва етапа на номиналната конвергенция, но реалната конвергенция остава по-трудната задача.
Устойчивият икономически растеж ще зависи от фактори, като производителността, конкурентоспособността, качеството на институциите и способността за създаване на по-висока добавена стойност.
Според него, именно структурните, а не цикличните фактори ще определят икономическата динамика в следващите години.
Три приоритета: стабилност, доверие, адаптация
В изказването си управителят на БНБ очерта три основни приоритета пред икономическата политика:
Стабилност – като активна предпоставка за ефективни политики, а не пасивна цел. Особено значение има фискалната дисциплина, при положение че фискалната позиция е станала по-малко консервативна;
Доверие – което вече се изгражда не чрез намерения, а чрез последователни действия и ефективно управление;
Адаптация – чрез инвестиции в човешки капитал, инфраструктура, дигитализация, иновации и енергийна устойчивост.
В заключение Радев подчерта, че определящият фактор днес не е просто несигурността, а скоростта, с която тя се пренася в икономическите процеси. В такава среда значението на надеждните институции и последователните политики нараства.
Устойчивостта не може да бъде импровизирана. Тя трябва да бъде изграждана“, заяви той.
Според него, ключовият въпрос пред България вече не е стратегическата посока, а способността за ефективно управление и последователност в един все по-взискателен икономически контекст.
Източник: Economic.bg
