Парите извън касите на БНБ са в размер на малко над 30 млрд. лева. Това са парите кеш, иначе казано, парите в обръщение. Асоциацията на банките в България призовава гражданите да внесат тези пари в кредитните институции преди въвеждането на еврото.
Преди дни главният секретар на институцията доц. Джеймс Йоловски обясни, че след като парите бъдат внесени по сметка, може да се направи автоматично и безплатно превалутиране от лев към евро.
Ако се приеме, че всичките тези пари са в кутии, сейфове или просто в джобовете на гражданите, можем да приемем, че една трета от тях или около 10 млрд. лв. може да бъдат изпрани при превалутирането. Основание за това ни дават изследвания, според които делът на сивата икономика е около 30 процента. А тя е тази, която е „произвела” сенчестите пари.
Как ще бъдат изпрани ли? Така, както става и до сега, при лева. Най-често това се случва през сделки с недвижими имоти. Схемата е проста – купува се имот с банков кредит, който после на части се погасява с пари с неясен произход.
Някои експерти твърдят, че процесът вече е започнал. Парите в обръщение в края на март тази година са намалели до 30.09 млрд. лв. при положение, че в края на 2024 г. са били 31.07 млрд. лева. Да, но в сравнение с година назад – към 31 март 2024-та, те чувствително са се увеличили. Така че все още няма ясен тренд дали сенчестите пари вече се опитват да излязат на светло.
Опашата лъжа е, че международните валутни резерви на България, управлявани от Българската народна банка (в размер на 42 млрд. евро), ще бъдат “освободени” за “харчене”, при преминаване към еврото. Това е една от опорките на противниците на еврото. Поредната спекулация, която игнорира официалната статистика на централната банка.
Резервът на БНБ няма да се промени нито със стотинка при преминаването към евро. Просто тези средства, както и всички останали левове, ще бъдат трансформирани в евро по фиксирания курс от 1.95583 лева за евро.
Единствената „липса” ще бъдат около 960 млн. евро, с които България ще влезе в капитала на Европейската централна банка. Този дял е различен за всяка отделна държава и зависи от равнището на икономиката й. Така в баланса на БНБ вместо 960 млн. евро ще бъдат записани дялове от ЕЦБ.
Друга лъжа е свързана с това, че правителството, което и да е то, ще „пипне” освободените резерви. Тук е важно да се каже, че резервът в налични средства е само 11%, другото са ценни книжа и депозити.
Независимо дали в еврозоната или не, резервът ще продължи да се инвестира от БНБ. Тя ще продължи да бъде институцията, която взима решение за управлението на своите резерви (включително валутни).
Всички финансови и други активи в баланса на БНБ, извън общите за Евросистемата монетарни активи, са нейни собствени и правителството не може да се разпорежда с тях. А и както казахме, при влизане в Еврозоната БНБ няма да прехвърли валутния резерв (42 млрд. евро) в ЕЦБ, а ще се впише с пропорционален дял на участието си в капитала на ЕЦБ.
Детайлната справка на БНБ показва, че към края на 2024 г. 10.9% от международните валутни резерви (42 млрд. евро) са били налични средства, 29% – депозити, а 60.1% – ценни книжа. От общата сума 90.6% са били в евро, 0.9% – в щатски долари, 8.1% – в злато, а 0.4% – в сребро.
Правото на Европейския съюз, което важи и в момента и ще важи и след влизането в еврозоната, забранява на всички централни банки да предоставят кредити под каквато и да е форма, включително чрез пряко купуване на дълг, на каквито и да било държавни органи или субекти, особено на правителствата.
Забраната за парично финансиране на правителствата от централните банки е основен принцип на функционирането на Европейската система на централните банки, заедно с принципа за независимост на централните банки на държавите членки на ЕС.
В допълнение на договора за функциониране на общността, законът за БНБ също забранява финансиране на правителството в различните му форми. По силата на споменатия договор и устава си ЕЦБ е задължена да следи за спазването от централните банки на забраната за парично финансиране.
С приемането на еврото ще отпадне валутният борд, а оттам – и задължението на БНБ да поддържа стабилността на лева, като продава и купува чуждестранна валута при поискване. Това обаче не означава, че резервът ще се изхарчи – единствено ще се преформулират инвестиционните му цели и той ще продължи да се инвестира.
„Новият закон за БНБ, влизащ в сила от датата на приемането на еврото в България, предоставя по-широки инвестиционни възможности на БНБ по отношение управлението на собствените резерви. Доходът от управлението на резервите служи на първо място за осигуряване на финансовата независимост на БНБ, което е необходимо условие за ефективното ѝ участие в процесa на постигане на основните цели на паричната политика на Евросистемата“, казаха от БНБ.
Също така централната банка не може да поема задължения, по които длъжник е правителството или други публични органи.
Целта на тези ограничения е да бъдат насърчени държавите членки да провеждат разумна бюджетна политика. „Това означава, че държавите членки не може да използват средства от капитала на националните централни банки с оглед паричното финансиране на публичните дефицити, или за осъществяване на привилегирован достъп на публичните органи до финансовите пазари„, допълват от БНБ.
С присъединяването на България към еврозоната ще отпадне задължението на БНБ да поддържа стабилността на националната парична единица като продава и купува чуждестранна валута при поискване. Тази ключова промяна в паричния режим ще й позволи да преформулира инвестиционните цели по отношение управлението на собствените си резерви, в т.ч. деноминирани в чуждестранни валути.
Източник: Banker.bg
