На фона на нарастващите цени в потребителската кошница през последните три години и половина цената, която Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща за един ден лекарствено лечение, намалява. Това показва анализ на Health Metrics, базиран на данни от Позитивния лекарствен списък за над 3 600 лекарствени продукта, проследени поотделно. Анализът обхваща само лекарствата с регулирани цени, заплатени напълно или частично от НЗОК.
ОЩЕ: Сред закриването на РЗИ и ин витро центъра, нова здравна бомба: Закрива се и съветът по цени на лекарствата
Въпреки, че разходите на НЗОК по перо лекарства нарастват в периода 2023-2026 г., цените бележат спад. Той е до 12% при лекарствата за домашно лечение и до 14% при болничните лекарства. Анализът показва, че ако цените бяха останали на равнището си от 2023 г., здравната каса щеше да плати средно 210 млн. евро повече годишно за същото лечение.
През 2025 г. здравната каса е заплатила около 1,6 млрд. евро за тези категории лекарства, което включва и отстъпките от страна на фармацевтичните компании. При цени от 2023 г. същото лечение би струвало със 158 до 261 млн. евро повече на касата.
Сметката за болничните онколекарства расте, въпреки по-ниските цени. Разходът за онкологични продукти и продукти за коагулопатии в болниците нараства с 42,5% между 2023 и 2025 г. Цената за единица лечение, обаче, пада с 13 до 19% за същия период. Ръстът идва от обема – лекуват се повече хора и навлизат нови терапии. По-ниските цени забавят нарастването на сметката, но не го спират.
ОЩЕ: България изнася лекарствата си, Гърция ги пази: Обяснение защо лекарствата у нас са 3 пъти по-скъпи
Същевременно анализът показва, че пациентът плаща една четвърт от сметката за лекарства за домашно лечение. Измерено върху действително отпуснатите количества, стойността на лекарствата се разпределя така: касата поема 66,9%, пациентът доплаща 24,8%, а притежателите на разрешение за употреба поемат 8,3% (разликата между утвърдената цена и стойността, до която касата заплаща).
Цените падат по две причини
Първата е конкуренцията между производители на едно и също лекарство. При шест и повече нови производителя цената спада с около 60%. Обратното също е вярно, тъй като там, където производител изтегли продукта от списъка, цената се покачва средно със 7%.
ОЩЕ: „Ракът се оказа безсилен, но безхаберието надделя“: Разказ как поредният българин умира, без да дочака лечение от НЗОК
Втората причина е, че цените на лекарствата в България са нормативно обвързани с най-ниските в десет държави от ЕС и са редовно проследявани на ежемесечна база от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. През последната година лекарствата в Европа поскъпват с 3,8%, което вдига и прага, под който българската цена може да бъде свалена. Въпреки това, българският регулиран сегмент остава под европейската динамика. За три години и половина над 900 продукта са изтеглени от списъците за реимбурсация.
„От групите в потребителската кошница основната, която поевтинява за тези три години и половина, е тази на лекарствата с регулирани цени, където цените падат заради конкретен добре работещ инструмент на държавата. Цената също така зависи от това колко производители се конкурират за всяка молекула“, коментира Аркади Шарков, здравен икономист.
Източник: Актуално
