Натискът на Европейската комисия за въвеждане на т.нар. „европейско предпочитание“ при обществените поръчки предизвиква сериозно лобиране както от столици в ЕС, така и от външни партньори, научи Euronews.
Предложението, насочено към противодействие на конкуренцията от Китай и САЩ, предвижда произведените в Европа продукти официално да бъдат облагодетелствани при обществени поръчки и схеми за подкрепа. Критиците определят подобен подход като протекционизъм, а няколко държави членки настояват за разширяване на дефиницията за „произведено в Европа“, така че да се гарантира достъп и за близки по ценности партньори.
Според източници от ЕС, Законът за индустриалното ускоряване (Industrial Accelerator Act – IAA), който трябва да определи какво означава „произведено в Европа“, вероятно ще бъде отложен отново, въпреки че фигурира в дневния ред на Комисията за представяне на 26 февруари. Стратегията вече бе отложена веднъж през ноември 2025 г.
Изтекъл проект на текста на IAA, с който Euronews разполага, посочва стратегическите сектори, към които ще бъде насочено европейското предпочитание – химическата индустрия, автомобилостроенето, изкуствения интелект и космическата индустрия. Документът предлага и прагове за произход от ЕС – 70% за електромобили, 25% за алуминий и 30% за пластмаси, използвани в прозорци и врати.
Проектът предизвиква сериозна съпротива. Северните и балтийските държави предупреждават, че строг режим „произведено в Европа“ може да отблъсне инвестиции и да ограничи достъпа на европейските компании до водещи технологии от държави извън ЕС.
В отделно изтичане на информация, за което Euronews съобщи миналата седмица, Комисията изглежда се ориентира към германската позиция: европейско предпочитание, отворено за близки по ценности партньори с реципрочни ангажименти в обществените поръчки и за онези, които допринасят за „целите на Съюза в областта на конкурентоспособността, устойчивостта и икономическата сигурност“.
Великобритания е притеснена от протекционизъм
Обединеното кралство е сред партньорите, които гледат с тревога на евентуален протекционистки завой, като британски представители подчертават, че икономиките на ЕС и Великобритания са силно взаимосвързани.
Не е моментът да се засяга нещо, което вече работи“, заяви пред Euronews един от тях.
По-специално, ЕС остава най-големият експортен пазар за британските автомобили, докато редица европейски производители сглобяват превозни средства във Великобритания, която през 2024 г. бе вторият по големина експортен пазар на ЕС след САЩ.
Почти половината от нашата търговия е с Европейския съюз. Търгуваме почти толкова с ЕС, колкото с целия останал свят взети заедно“, заяви миналата седмица британският финансов министър Рейчъл Рийвс.
Източници от Кралството изтъкват още, че дълбоките капиталови пазари в Лондон могат да помогнат на ЕС да осигури инвестиции за съживяване на индустрията си – освен ако Блокът не затвори пазара си.
Комисията обмисля следващите си стъпки с цел да представи предложение преди срещата на върха на ЕС през март, посветена на конкурентоспособността. Натискът обаче се засилва и отвътре – включително от Генерална дирекция „Търговия“, традиционно твърд защитник на отворения пазар на ЕС.
Париж, дългогодишен поддръжник на стратегия „произведено в Европа“, смята, че концепцията вече е натрупала достатъчна подкрепа в Брюксел, за да се превърне в реалност, като дебатът вече се измества към нейното прилагане.
Еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне, който отговаря за досието, заяви във вторник, че европейското предпочитание „предполага доста сериозна промяна в икономическата доктрина на Европа“.
Затова не е изненада, че са необходими време и усилия, за да се стигне до обща и разумна версия“, добави той.
Източник: Economic.bg
