Щатският долар ускори спада си след като Китай повиши митническата ставка за вноса от Съединените щати до 125% в отговор на обявените от Белия дом 145%, но обеща да не отива по-далече. Доларовият индекс, който следи движението на зелените пари към основните им търговски партньори, загуби нови 1.40% от пазарната си оценка и към 12.16 ч. българско време на 11 април се котираше за 99.50 пункта. Еврото надхвърли 1.14 щ. долара (дневен ръст от 1.8%), швейцарският франк поскъпна до 0.8157 долара, а японската валута се търгуваше за 142.61 йени за един щ. долар.
Златото – безспорното сигурно убежище при кризи – пък прегази поредната психологическа бариера от 3200 долара за тройунция и към 12.17 ч. българско време на 11 април се предлагаше за 3216 долара за тройунция – нова рекордно висока пазарна оценка. Десетгодишните американски държавни облигации, които преди истеричните митнически изцепки на президента Доналд Тръмп бяха предпочитан сигурен пристан за авоарите на инвеститорите, вече приличат по-скоро на рисков актив със своята доходност от 4.40% – ръст с базови пункта от началото на седмицата.
Зелените пари са поредната жертва на пазарните трусове, които се задълбочават от опасенията на инвеститорите, че Съединените щати ще изпаднат в рецесия. Международният валутен пазар, чийто дневен оборот се оценява на 7.5 трлн. долара, е на ръба на срив откакто Тръмп се върна в Белия дом и започна да въвежда, да увеличава, да намалява, да отменя и да отлага митнически ставки на съюзници и неприятели.
Доларовият индекс е паднал с около 7% от върховата си стойност през февруари до най-слабата си котировка от юли 2023-а и е напът да приключи седмичната си търговия с най-голямата седмична загуба от ноември 2022-а. Еврото е най-скъпо от три години насам, швейцарският франк е най-силен към щатския долар от януари 2015-а когато Националната банка на Швейцария отмени тавана от 1.20 франка за едно евро. Стойността на двойката долар/японска йена под 143 пък е най-ниска от есента на 2024 година.
Тръмп обяви самодоволно в Белия дом на 10 април, че „ще има разходи и проблеми на прехода, но накрая ще се получи прекрасно нещо“. И препоръча на инвеститорите да купуват активи на новите по-ниски и изгодни цени.
Финансовите пазари обаче реагираха по обратния начин и освен че свалиха долара, подновиха продажбите си на световните борсови индекси, включително и на американските, както и на държавните дългови книжа на Съединените щати.
За разлика от тях обаче акциите на компаниите, търгувани на борсата в Хонконг и в Континентален Китай, поскъпнаха в очакване на повече икономически стимули от Пекин, повишавайки пазарните оценки на китайския индекс CSI 300 и на хонконгския Hang Seng.
От суровините, суровият петрол сорт „Брент“, който беше слязъл под 60 долара за барел, се върна над 63 долара за барел, но е напът да приключи на загуба втора поредна седмица.
Златните котировки са скочили с над 8% от 9 април след решението на Тръмп да замрази за 90 дни въвеждането на реципрочните мита. Към 12.52 ч. българско време на 11 април златото за незабавна доставка (spot) се разменяше за 3227.71 щ. долара за тройунция, а златните фючърсни контракти за доставка през юни на борсата COMEX – за 3242 долара за тройунция – и двете рекордно високи стойности.
По информация на агенция „Блумбърг“, китайски инвеститори са вкарали 1 млрд. долара в търгувани на борсата златни фондове през миналата седмица след като Тръмп обяви космическите си мита за Китай. Световният съвет за златото пък отчете, че през март вложенията в тези фондове са достигнали през март 345 млрд. щ. долара.
Оттук нататък инвеститорите ще тъпрсят насоки от главните изпълнителни директори на най-големите щатски банки, включително „Уелс Фарго“, „Джей Пи Моргън Чейз“ и „Морган Стенли“, които трябва да публикуват отчетите си за първото тримесечие в късните часове на 11 април. Ден по-рано американската статистическа служба публикува по-ниски от очакваните инфлационни данни, които вероятно също имат принос за слабостта на зелените пари. Пазарните играчи вече очакват, че Федералният резерв ще трябва да направи по-голям брой лихвени редукции през тази година заради икономическите рискове, произтичащи от митата.
Източник: Banker.bg
