Щатският долар поскъпна към основните си валутни конкуренти на 28 юли след като Съединените щати и Европейският съюз подписаха рамков търговски договор – последният от поредицата сделки за предотвратяване на глобална търговска война. Погледите на инвеститорите вече са насочени към тазседмичните официални съвещания на паричните стратези на Федералния резерв и „Банк ъф Джъпен“.
На срещата си в Шотландия на 27 юли американският президент Доналд Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обявиха споразумение за 15-процентно обмитяване на по-голямата част от вноса на Европейския съюз в Съединените щати – половината от ставката, с която Белият дом заплаши европейските си партньори от 1 август. Фон дер Лайен обяви сделката като най-добрата възможна, а анализатори коментираха, че Тръмп е получил ръкостискане, а ЕС – изнудване. Както и че, в крайна сметка, европейците, а не Тръмп са се уплашили.
Договореността САЩ-ЕС е поредната след споразумението между Белия дом и Токио през миналата седмица и подновените на 28 юли преговори между американски и китайски икономисти в Стокхолм, чиято цел е да се удължи с три месеца примирието между двете най-мощни световни стопанства и да ограничи резкия скок на митническите ставки.
Еврото се разменяше срещу 1.1666 щ. долара в 13.13 ч. българско време на 28 юли – 0.65-процентен спад за деня, обръщайки първоначалния си ръст в азиатските часове на търговия, след като инвеститорите започнаха да анализират значението на отслабналото търговско напрежение върху глобалната търговия за зелените пари.
По оценка на Пол Макил – шеф на звеното за глобални валутни проучвания в „Ейч Ес Би Си“, „атмосферата в търговските преговори на Съединените щати е малко по-ведра след споразуменията с Япония и ЕС“. Банкерът допълва, че „ако се сключат повече сделки, това би помогнало за свиване на този източник на политическа несигурност, който оказва, поне засега, натиск върху долара … и би „засилил влиянието на други фактори като относителната доходност на облигациите“.
Зелените пари поевтиняха рязко през тази година, най-вече срещу еврото, както и срещу японската йена, заради опасенията на инвеститорите, че прекаленото увеличение на митническите ставки на мнозинството търговски партньори на Съединените щати ще навреди на американското стопанство и ще предизвика отлив от щатски активи.
Традиционно, диференциалът между доходността на правителствените облигации е главният фактор за валутните движения, но в момента еврото е значително по-силно от разликата между годишната възвръщаемост на десетгодишните книжа на САЩ и еврозоната. Единната европейска валута олекна слабо и към японската йена и британския паунд след като се изкачи до най-високото си за последната година равнище спрямо японската парична единица и до върховите за последните две години котировки към паунда в началото на търговията на 28 юли.
Зелените пари са се засилили на всички фронтове: с 0.45% към йената – до 148.35 за един долар към 13.39 ч. на 28 юли, и с 0.13% към британския паунд – до 1.3420 долара.
И след като тревогите за икономическите последици от наказателните мита постепенно отслабват, вниманието на инвеститорите се измества към корпоративните отчети и официалните заседания на централните банки на Съединените щати и Япония в средата и края на тази седмица. Очакванията са и Федералният резерв и „Банк ъф Джъпен“ да запазят без промени лихвите си, но търговците ще следят внимателно и за коментарите на паричните стратези за датите на следващите лихвени движения.
С интерес се очаква и реакцията на Тръмп и антуража му за решението на щатските централни банкери след мощния натиск на Белия дом за значителни лихвени редукции. През миналата седмица Тръмп изглеждаше почти решен да уволни шефа на Федералния резерв, но направи крачка назад като реверанс към пазарите, заради очакваните трусове от подобен акт.
Източник: Banker.bg
