Еврокомисар Валдис Домбровскис предупреди, че икономиката на Европейския съюз е в сериозна опасност от нисък растеж, съчетан с висока инфлация, поради войната в Близкия изток. Ръководителят на икономическите въпроси на Европейския съюз сподели тревогите си с журналисти по време на пресконференция след срещата на финансовите министри на блока на 27 март, на която представи осъвременени икономически оценки в сравнение с предишната прогноза от есента на 2025-а. Според тях, производството на блока ще спадне с 0.4% през тази година в случай на краткотрайна война и с 0.6 процентни пункта през 2026 г. и 2027 г., ако конфликтът се проточи.
По-кратък конфликт би повишил също и инфлацията с 1 процентен пункт тази година, каза Домбровскис. А запознати с въпроса експерти отбелязаха, че по-тежкият сценарий може да добави до 1.5 процентни пункта.
Миналият ноември Европейската комисия прогнозира икономически растеж на ЕС от 1.4% през 2026 г. и 1.5% през 2027 г. Очакваше се БВП на еврозоната да се повиши с 1.2% през 2026 г. и 1.4% през 2027 година. Комисията прогнозира инфлация в блока от около 2% през 2026 година.
„Перспективите са помрачени от дълбока несигурност, но е ясно, че сме изложени на риск от стагфлационен шок, тоест ситуация, в която по-бавният растеж съвпада с по-висока инфлация“, обясни Домбровскис.
Еврокомисарят представи оценките на финансовите министри на ЕС, които проведоха среща на 27 март, за да оценят последния развой на енергийния шок, на която присъства и изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол.
По-ниското производство ще представлява сериозно предизвикателство за европейските икономики. Това би довело до по-ниски приходи, точно когато правителствата трябва да попълват енергийните си резерви за следващата зима на очертаващи се по-високи цени. Освен това много от тях подготвят пакети за подкрепа, за да помогнат на бизнеса и домакинствата при бюджетни ограничения.
Европейските столици вече започнаха да понижават прогнозите си заради последиците от войната и почти пълното затваряне на Ормузкия проток. Германските власти сега виждат риск БВП на страната да се увеличи само с 0.5%, в сравнение с последната си прогноза за 1%, ако войната с Иран се проточи. Италианското правителство е напът да преоцени прогнозата си за растеж през април до едва 0.5% за 2026 г. от сегашните 0,7%, въпреки че властите все още анализират и изчисляват данните.
Европейската комисия „е готова да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да разработи политически мерки на национално ниво за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията“, каза Домбровскис, подчертавайки необходимостта всяко действие да бъде целенасочено и временно. Той предупреди, че „политическите отговори могат да имат сериозни фискални последици“, подчертавайки, че „ограниченото ни пространство за маневриране е по-тясно от преди заради предишните сътресения и спешната нужда от допълнителни разходи за отбрана“.
ЕС е склонен да насърчи по-голяма координация, след като подобни мерки след руската инвазия в Украйна през 2022 г. се оказаха не толкова целенасочени, нито временни. Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард миналата седмица също призова правителствата да не прекаляват с помощта за избирателите, за да устоят на скока на цените на енергията.
Домбровскис вече беше казал на финансовите министри на ЕС по време на предишната им среща през март, в ранните дни на войната, че инфлацията може да надхвърли 3% тази година, ако конфликтът качи цените на петрола сорт „Брент“ до около 100 долара за барел, а цените на газа останат високи за продължителен период.
Икономическите последици от войната с Иран ще бъдат в центъра на вниманието, когато финансовите министри се съберат във Вашингтон следващия месец по време на пролетните срещи на Международния валутен фонд.
Експерти на Фонда, от своя страна, разработва сценарии за държавите, за да прецени кои икономики биха могли да се нуждаят от ново финансиране, ако войната с Иран се проточи. Отделът „Стратегия, политика и преглед“ на международния кредитор е поискал вътрешен анализ на области от състоянието на текущата сметка до потенциалните нужди от средства, като се фокусира върху държави с програми за финансиране.
Източник: Banker.bg
