Влизането на България в еврозоната, считано от 1 януари 2026 г., не е гаранция за успех, а е само възможност. Това каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев по време на дискусионния форум „Еврозоната като част от пътя към икономическата трансформация“, част от националната информационна кампания, свързана с въвеждането на единната европейска валута в България.
Влизането в еврозоната не е гаранция за успех, а възможност. Ние трябва да бъдем достатъчно умни и смели да проведем разговор какво да направим, за да се възползваме от всички дадени възможности“, каза Дончев.
Той изтъкна, че страната ни има задължението да не води разговори по темата само до 1 януари 2026 г., а и след това. Според него, България е изправена пред два варианта – да продължи с „анемичния“ икономически растеж от 1.5 – 2% годишно, или да отключи такъв от над 3 на сто с поредица от нещо, което той нарече „умни стъпки“.
По думите му, страната ни е извървяла лесната част от пътя, но вече е дошъл краят на икономиката на ниските разходи и оттук насетне предстои по-сложният разговор, включващ темата за образованието и за мерките, с които държавата да се намесва и да действа.
Той оприличи присъединяването към еврозоната на членството в Европейския съюз (ЕС).
Еврозоната не води автоматично до ползи, ако не направиш правилните неща“, добави вицепремиерът.
Като пример той даде единния европейски пазар, който не може да е от полза, ако човек не е конкурентен. По думите му, теоретично се знае каква е рецептата оттук насетне за правилни стъпки – бизнес и инфраструктура.
В момента строим 10 нови индустриални зони, трябва да построим повече“, категоричен бе Дончев.
Колкото до иновационната инфраструктура, вицепремиерът изтъкна, че страната ни разполага с центрове за върхови постижения и компетентност към български университети, в които работят водещи учени.
По време на дискусията Илия Кръстев от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) изрази опасения около намаляващия износ на България, свитите инвестиции и нарастващите публични разходи.
Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), обаче изтъкна, че България може да се похвали с макроикономическа, фискална и парична стабилност през последните 25 години въпреки различните рецесии през периода, включително финансовата криза от 2008 г., забавянето след дълговата криза от 2013 – 2014 г. и пандемията от 2020 г.
И през трите периода България мина сравнително успешно“, смята Ганев.
Според него благополучието на обществото ни е непостижимо, ако не се преодолеят регионалните дисбаланси и ако вторичните центрове (т.е. областните градове извън София) не променят своята динамика.
Докато има двойни, тройни различия, дори не само спрямо София, а между север и юг, вътре в районите, много трудно ще се промени качеството на живот“, добави икономистът.
Дончев бе категоричен, че еврозоната, сама по себе си, не носи структурни рискове. Той даде пример с инфлационните очаквания, които са като „самосбъдващо се пророчество“. Причината е общоизвестното икономическо правило, че когато човек има високи инфлационни очаквания, цените неминуемо ще се качат. За пример Дончев даде собственик на малък магазин, който чува за растящите цени и решава също да ги повиши, за да „не се мине“.
Източник: Economic.bg
