Финансовият министър Гълъб Донев обяви, че „реалният“ дефицит за 2026 г. е 7.4% от прогнозната стойност на брутния вътрешен продукт (БВП). Той направи уточнение, че огромната сума, равняваща се на около 8.5 млрд. евро, е изчислена на база на всички „прехвърлени и неразплатени разходи“ от 2024 г. насам и при положение, че не се предприемат спешни мерки.
Той обаче обеща действия по консолидация на разходите и засилване на приходите, но въпреки това през тази година вероятно няма да се влезе в рамките на допустимите от Европейската комисия 3% дефицит.
Припомняме, че за 2025 г. Евростат изчисли, че бюджетният дефицит на България на начислена основа е 3.5%.
Донев обвини всички редовни финансови министри преди него – Асен Василев и Теменужка Петкова – както и служебният Георги Клисурски, че са използвали различни видове трикове, с които да прикриват разходи, да ги отлагат във времето и да изземват всички възможни бъдещи приходи, за да нагласят дефицита в рамките на 3%.
2.2 млрд. евро са неразплатените разходи, крити по чекмеджета. И едва сега услужливо, след като са отлагали плащания от 2024, 2025 и 2026 г., ги извадиха, когато дойде редовното правителство“, каза Донев.
Финансовият министър каза, че все още не може да каже точния размер на дефицита, защото още се съставя бюджета за 2026 г. и се разработват мерките за фискална консолидация. Но обеща рамката да влезе за гласуване в Министерския съвет до края на юни, а през юли да е гласувана и в Народното събрание.
Правителството поема своята отговорност, колкото и да е сложна ситуацията, в която трябва да се взимат трудни и непопулярни решения за орязване на разходи“, каза Донев.
Донев отново напомни за действията на кабинетите преди сегашния, които натовариха неимоверно бюджета – до степен да се плащат пенсии и заплати със заеми. Напомни за рязкото увеличение на заплатите и пенсиите, за въвеждането на автоматични механизми за индексация на заплатите в публичния сектор, за обвързването на минималната заплата със средната за страната, за изтеглянето на целия дивидент от държавните дружества и дори за авансовото му взимане, както и за изтеглянето на ресурс от частния сектор.
За всички допълнителни фиксирани бюджетни разходи, които с всяка година автоматично се увеличаваха, нито кабинетът „Денков“, нито кабинетът „Желязков“ са успели да осигурят дългосрочни източници на финансиране.
Не са предприемани реформи срещу увеличението на тези разходи. Приходната част на бюджета не е нараствала със същите темпове, с които разходната част. Структурни проблеми, като сивата икономика, данъчно-осигурителните измами, невнасянето на данъци и осигуровки и неефективната събираемост на публичните вземания сега оказват натиск върху бюджета“, каза Донев.
Той обяви, че предстоят срещи с работодателските и синдикалните организации, с браншовите организации, с които да бъдат обсъдени и предприети конкретни мерки за консолидация на държавните разходи, „така че този прекомерен дефицит да бъде ограничен в приемливо допустими финансови параметри“.
„В момента се намираме на следващия ден от финала на приказката. Три дни яли, пили и се веселили. Сега предстоят трудните, отговорните решения – тези, от които правителството не бяга“, каза финансовият министър.
Относно процедурата по свръхдефицит, която предстои да бъде обявена в четвъртък с публикуването на редовните годишни доклади на Европейската комисия, част от Европейския семестър, Донев обеща правителството да не чака указанията и твърдите мерки на ЕК, а да предприеме „отговорна политика да ограничим в приемливи граници държавните разходи“.
Задачата е трудна, задачата е нелицеприятна. Ако е била лесна, онези майстори на балансираните бюджети в рамките на 3% дефицит – нов термин във финансите, биха ги реализирали“, каза още вицепремиерът.
Новият дълг е неизбежен
Относно увеличението на тавана на дълга за тази година, Донев заяви, че то е „неизбежно“. На заседанието на Министерския съвет в сряда е взето решение той да бъде вдигнат с 3.8 млрд. евро. И добави, че и падналото редовно правителство „Желязков“, и служебното правителство „Гюров“ са знаели, че трябва да бъде увеличен таванът, но не са го направили.
Защото без тези 3.8 млрд. евро ще имаме проблем с изплащането на пенсиите и социалните помощи през юли месец. Ще имаме проблем с плащанията по ПВУ. Това е един дълг, който е неизбежен и който много бързо трябва да влезе в дневния ред на Народното събрание – до 20 юни, за да сме готови да излезем на финансовите пазари“, каза Донев.
Той успокои, че засега дългът на България е далеч от максималния допустим, според правилата на Европейския съюз – 60% от БВП. Донев обяви, че от 2027 г. натам дефицитът със сигурност ще влезе в рамките а 3% и ще намалява постепенно до достигане на наистина балансиран бюджет. С това ще падне и нуждата от все повече дългове.
Припомняме, че кабинетът „Желязков“ с финансов министър Теменужка Петкова изтегли близо 19 млрд. лв. (близо 9.7 млрд. евро) дълг през 2025 г., докато дефицитът беше около 4 млрд. евро. В злополучния бюджет за 2026 г., който изкара рекорден брой хора срещу управлението на четворната коалиция, заложеният дълг беше още повече.
Източник: Economic.bg
