Механичното повишаване на минималната работна заплата, което няма нищо общо с производителността на труда, води след себе си редица парадокси. В момента тя е 1077 лева и размерът й се определя автоматично на базата на средната брутна работна заплата за последните четири тримесечия – две от предходната и две от текущата година, като се вземат 50% от тази средна стойност.
Действащият механизъм цели да намали бедността и неравенствата, да повиши покупателната способност на уязвимите групи и да стимулира заетостта. В някои случаи обаче този инструмент срещу бедността може да направи уязвимите хора още по-бедни, дори да ги лиши от здравеопазване.
Миналата седмица Българският лекарски съюз (БЛС) настоя потребителската такса, която се дължи при всяко посещение на общопрактикуващия лекар или лекар специалист, да бъде обвързана отново с минималната работна заплата, както беше преди години. В момента за посещение при лекар плащаме 2.90, а ако бъде изпълнено искането на съсловната организация, таксата би скочила на 10.77 лева при сегашния размер на минималното месечно възнаграждение. Пенсионерите плащат 1 лева такса, а децата са приемани безплатно.
Според лекарския съюз сегашната такса е унизителна и предлага тя да стане 10.77 лева като се заплаща от всички.
Наистина, 2.90 лева са малко за преглед при лекар. Още повече, че евтинията води до свръхнатовареност пред лекарските кабинети. От друга страна много добре знаем, че, когато се разболеят, не само заможните хора у нас, а и онези с не особено високи доходи, разчитат на частен прием. Няколко поредни години България е на първо място в Европейския съюз по доплащане за здравеопазване.
Скорошно разследване на вестник „Сега“ пък показва, че тромавата ни здравна система произвежда милионери. Най-малко 17 директори, управители и изпълнителни директори на болници, са обявили за предходната година доходи и спестявания, които надхвърлят 1 млн. лева.
Да не забравяме също така, че по данни на „Евростат“ България е на първо място в Евросъюза по доплащане за лекарства.
Всичко това показва, че българинът не се възползва масово от потребителската такса от 2.90 лева. Тя обаче е особено важна за наистина бедните хора, защото е единствения им достъп до здравеопазване. Не случайно за уязвимите групи в обществото профилактиката се смята за лукс и те търсят лекарска помощ, когато вече са в много тежко състояние.
От лекарския съюз изглежда забравят и факта, че освен скромната такса за преглед, лекарите получават и финансиране от държавата. През тази година джипитата взимат 2.95 лв. за всеки записан пациент над 18 години, по 5.40 лева за всяко дете до 18 години и по 4.65 за всеки възрастен над 65 години. От бюджета се отпускат също между 36 и 41 лева за профилактични и диспансерни прегледи на пациенти с хронични заболявания. Специалистите пък получават от Здравната каса заплащане за прегледите, като първичният преглед е на цена около 50 лева. Ето защо е пресилено да се твърди, че заплащането на лекарите е толкова обидно и унизително.
Освен това, заради увеличаването на минималната заплата се увеличават и задължителните здравноосигурителни вноски. От април те са в размер на 43.08 лв. на месец.
По-рано тази година лекарският съюз настоя и за постепенно увеличаване на здравната вноска. Така, според съсловната организация, ще се увеличават заплатите на лекарите и медицинските сестри, а гражданите ще доплащат по-малко. От БЛС твърдят, че средствата в сектора от години са недостатъчни, а част от тях не се изразходват правилно. Другият аргумент е, че клиничните пътеки не са правилно остойностени и трябва да се индексират спрямо инфлацията.
Изтъква се и обстоятелството, че държавата не внася реалния размер здравни осигуровки за държавните служители и пенсионерите.
Българската болнична асоциация също подкрепи това искане.
Е, здравеопазването е скъпо и някой трябва да го плаща. Само че най-бедните едва ли ще могат. И ако се разчита на това, батакът в системата няма да стане по-малък, нито хората по-здрави.
Източник: Banker.bg
