Както всеки местен знае, Венеция е обърната с главата надолу гора. Градът, който на 25 март навърши 1604 години, е построен върху основите на милиони къси дървени пилоти, забити в земята с върха надолу. Тези дървета са издигали каменни дворци и високи камбанарии от векове, в истинско чудо на инженерството, използващо силите на физиката и природата, пише BBC.
В повечето съвременни конструкции стоманобетонът и стоманата вършат работата, която тази обърната гора е вършила от векове.
Техниката е завладяваща със своята геометрия, вековната си устойчивост и големия си мащаб. Никой не е сигурен точно колко милиона купчини дървесина има под града, но има 14 000 плътно натъпкани дървени стълба само в основите на моста Риалто и 10 000 дъбови дървета под базиликата Сан Марко, която е построена през 832 г. сл. Хр.
Защита на горите
Венеция е изобретила горското отглеждане“, обяснява Никола Маккиони, изследователски директор в института за биоикономика към Националния съвет за изследвания на Италия, като се позовава на практиката на култивиране на дървета.
„Първият официален документ за горското отглеждане в Италия наистина е от Великолепната общност на долината Фиеме (бел.ред – северозападно от Венеция), датиращ от 1111 г. сл. н. е. Той подробно описва правилата за експлоатация на горите, без да ги изтощава“.
Според Маккиони тези практики за опазване трябва да са били използвани години преди да бъдат записани. „Това обяснява защо долината Фиеме все още е покрита с буйна ела и днес“.
Страни като Англия обаче са били изправени пред недостиг на дървесина още в средата на 16-ти век, добавя той.
Дървена конструкция
Венеция не е единственият град, който разчита на дървесината за основа. Амстердам е друг град, частично построен върху дървени колове.
Принципът се основава на идеята за укрепване на почвата чрез забиване на възможно най-много купчини, което води до значително триене между пилотите и почвата. Техническият термин за това е хидростатично налягане, което по същество означава, че почвата „захваща“ купчините, ако са поставени плътно една до друга.
Наистина, венецианските пилоти работят по този начин – те са твърде къси, за да достигнат скалната основа, и вместо това поддържат сградите благодарение на триенето. Но историята на този начин на строителство датира още по-назад.
Техниката е спомената от римския инженер и архитект от 1-ви век Витрувий; Римляните са използвали потопени пилоти за изграждане на мостове, които отново са близо до вода. Водните порти в Китай също са построени с триещи пилоти. Ацтеките ги използвали в Мексико Сити.
Преди десет години екип от университетите в Падуа и Венеция проучи състоянието на основите на града, като се започне от камбанарията на църквата Фрари, построена през 1440 г.
Екипът установи, че в структурите, които изследваха, дървото е било повредено, но системата от вода и кал ги поддържа заедно.
Те развенчаха общоприетото схващане, че дървото под града не изгнива, защото е в безкислородно или анаеробно състояние – бактериите наистина атакуват дървото дори при липса на кислород. Но действието на бактериите е много по-бавно от действието на гъбичките и насекомите, които работят в присъствието на кислород. Освен това водата запълва клетките, които са изпразнени от бактериите, което позволява на дървените купчини да запазят формата си. Така че дори ако дървените пилоти са повредени, цялата система от дърво, вода и кал се държи заедно под силен натиск и се поддържа устойчива в продължение на векове.
Не се знае още колко стотици години ще издържат основите, казват експерти. Въпреки това очакванията са, че ако околната среда остане без особени промени, няма да има причини за притеснение.
Революция на строителството
През 19- ти и 20-ти век дървото в строителството е напълно заменено от цимент, когато става въпрос за изграждане на фундаменти. През последните години обаче нова тенденция за строителство с дърво придоби засилен интерес, включително възхода на дървените небостъргачи.
Източник: Economic.bg
