След като Съединените щати и Китай се договориха на 12 май в Женева да понижат за срок от 90 дни астрономически високите мита, които си бяха наложили, напрежението отново се нажежава, този път заради снабдяването с чипове и редкоземни елементи. Докато Вашингтон спира китайския достъп до най-модерните технологии за изкуствен интелект, козът в ръкава на Пекин е в изобилните запаси от редки метали. И в тази битка за надмощие Пекин сякаш има все по-голямо предимство.
Американският президент Доналд Тръмп обвини на 30 май Китай, че нарушава споразумението за орязване на 115% от „реципрочните“ мита и поиска телефонен разговор с колегата си Си Дзинпин за уреждане на въпроса. Основният проблем изглежда са критично важните минерали, ако се съди от оплакванията на официални американски представители, че китайците не са ускорили износа, необходим за най-модерните електронни устройства. Белият дом твърди, че решението да редуцират митническите ставки се крепи на съгласието на Пекин да премахне експортния контрол за някои редкоземни елементи.
Тъй като Китай поддържа ограниченията върху металите, които са жизнено важни за националната сигурност на Съединените щати, Вашингтон засили технологичните рестрикции. През последните седмици американците забраниха доставките на важни части за реактивни двигатели, сви достъпа на Пекин до софтуер за проектиране на чипове и въведе нови ограничения за платките на Huawei Technologies.
В официално изявление прессекретарят на Белия дом Керълайн Левит каза, че страната й „се насочва агресивно към местни продоволствени вериги на важни артикули, включително и производството на магнити“. В тази връзка „администрацията наблюдава щателно дали Китай се придържа към търговското споразумение в Женева и президентът Тръмп ще разговаря директно със Си Дзинпин много скоро“.
Това предизвика недоволството на второто по големина световно стопанство и официални китайски представители обвиниха на 2 юни американците, че подкопават женевския консенсус и нарушават търговското примирие, намалявайки шанса за разговор между лидерите.
От години се смята, че Съединените щати имат предимство пред Китай в битката за технологично господство благодарение на контрола върху веригите за доставки на полупроводници. Си Дзинпин обаче показа, че е готов да се бори, отчасти като затегне експортните рестрикции върху основни минерали в опит да принуди американците да свалят гарда.
След като администрацията на Тръмп не заяви желание да облекчи забраните за чипове, управляващите откриха, че замяната на Китай като доставчик на редкоземни елементи може да отнеме години и да нанесе сериозни щети на ключови сектори. Азиатският колос произвежда почти 70% от световните метали, които са жизнено важни за производството на изтребители, на контролни пръти за ядрени реактори и на други съвременни технологии. Вашингтон пък все още е на десетилетие разстояние от завоюването на независимост от Пекин за сдабдяването с тези редки метали, според Кори Комбс – оперативен директор в консултантската фирма Trivium China. Докато китайските компании са разработили равностойни алтернативи на повечето щатски чипове. Комбс смята, че на този етап от американско-китайския дуел везните се накланят към азиатския дракон.
Спорът може да застраши крехкото търговско примирие между Вашингтон и Пекин и на теория да върне митата над 100% след 90-дневния период на преговори. Тръмп обаче има причини да избегне подобен развой на събитията, особено след спада на американския БВП през първото тримесечие и пазарната паника от огромните експортни налози.
Войната на веригите за доставки
Част от женевското споразумение е обещанието на Китай да премахне „контрамерките, които не са под формата на мита, предприети срещу Съединените щати“ след като Тръмп обяви „реципрочни“ митнически налози в началото на април. Пекин обаче пропусна да уточни какво точно представлява това. Износителите на редкоземни елементи трябва да внесат молби за разрешение на експорта в Министерството на търговията. Процесът е непрозрачен и труден за проверка, което позволява на официалните власти да го задействат и прекратяват без особена видимост за външния свят.
Свързаната с този процес документация е причинила известно забавяне, което едва напоследък показва признаци за облекчаване. „Виждаме одобрения, получени по-бавно отколкото би искал индустриалният бранш“, коментира Майкъл Хърт – президент на Американската търговска камара в Китай. И допълва, че „някои закъснения са свързани с работата на китайците по новата система“.
За някои американски фирми металите не пристигат достатъчно бързо. Например, „Форд мотър“ затвори временно завод в Чикаго през май заради недостиг на редкоземнни елементи. А в провежданата от години конференция на американската отбранителна авиация, на която Комбс е присъствал неотдавна, редките метали са били основна тема на разискванията и делегатите са приели споразумението „много сериозно“.
В тази битка за минерали седем от тях, върху които Пекин беше наложил експортни рестрикции, са от ключово значение: тербий, итрий, диспросий, самарий, гадолиний, лутетий и скандий. Съединените щати не разполагат с рафинерии за преработката им.
Тези обстоятелства показват защо контролът на износа е станал централен стълб на киатйската война на продоволствените вериги. Той може да навреди на американския индустриален сектор и същевременно да нанесе ограничени щети у дома. Докато митата ще са по-скъпи както за китайските производители, така и за потребителите.
Експортните разрешителни за редкоземни елементи дават още по-голямо влияние на Си Дзинпин защото не са ограничени до американските вносители. Най-големият индийски производител на електрически скутери Bajaj Auto предупреди през миналата седмица, че автомобилният сектор на страната ще понесе сериозен удар още през юли, ако Китай не възобнови доставките. Внесени са повече от 30 заявления за внос на индийски фирми, но нито едно не е било одобрено, оплака се главният изпълнителен директор на компанията Ракеш Шарма. Предприятия от друг голям азиатски вносител пък са започнали да получават разрешения едва през миналата седмица.
Китайският натиск върху всички страни вади наяве още един риск за Тръмп: стратегически американски сектори като батерии и полупроводници, зависят от Южна Корея и Япония за части. И ако Пекин врътне кранчето на редкоземните метали за тези американски доставчици, щатските фирми ще понесат още по-големи щети.
Следващото бойно поле
Стратегическите минерали се очертават като следващото бойно поле в американско-китайските отношения когато китайския президент посети един от най-големите щатски производители на постоянни магнити – пътуване, възприемано като косвена заплаха.
През юли 2023-а Пекин въведе експортни лимити на галия и германия – минерали, използвани за производството на полупроводници, след като Вашингтон се опита да ограничи достъпа на китайците до чипове за изкуствен интелект. Осъзнало опасността, американското Министерство на отбраната обеща да изгради цялостна верига за доставки на редки метали от мината до магнита за всички нужди на националната отбрана до 2027 година.
Липсата на търговски наличности от природни резерви, малкото опитни инженери в процеса на извличането им и ограниченият брой компании, способни да се конкурират при нищожните маржове на печалбите в сектора са само част от предизвикателствата, с които ще се сблъска ведомството.
Националните служби за сигурност знаят за зависимостта си от Китай от години, но все още не са достигнали до мащабно решение, твърди Лайза Торбин – управляващ директор на фирмата за рискови консултации Garnaut Global. Въпреки това, администрацията на Тръмп не прави отстъпки и засилва натиска.
Оттук нататък всичко ще зависи от желанието на Вашингтон да бръкне по-дълбоко в държавната хазна. Белият дом вече набира чеждустранни средства. По време на обиколката на Тръмп в Близкия изток през май, MP Materials – единственият щатски производител на редкоземни метали, подписа сделка с водещата минна компания на Саудитска Арабия за разработване на верига за доставки.
Американците могат също да засилят сътрудничеството с австралийската Lynas Rare Earths – най-големият производител на отделни редкоземни елементи в света извън Китай, въпреки че фирмата все още изпраща част от рудата за рафиниране в азиатския дракон.Производствени мощности откриват също Бразилия, Южна Африка, Япония и Виетнам, но все още не могат да предложат незабавно решение на щатските фирми.
Пекин, от своя страна, все още не е изчерпал възможностите си. Рестрикциите засега засягат тежките редкоземни елементи, чиято употреба е съсредоточена основно в сферата на отбраната. Превръщането в оръжие на леките редки метали, като неодим и празеодим от групата на лантанидите, може да нанесе дори още по-тежък удар върху икономиката на Съединените щати, защото те имат по-широко приложение в потребителските стоки.
По оценка на анализатори, засега Си Дзинпин едва ли ще вкара тежката артилерия, защото може да предизвика ответна реакция от уязвими сектори. Те смятат, че експортният контрол на редкоземните елементи е по-скоро предупреждение срещу по-нататъшна ескалация на търговското напрежение. Но ако то отново се задълбочи, Пекин би могъл да създаде истински наприятности на американските продоволствени вериги за отбрана.
Източник: Banker.bg
