5.4 C
София
събота, 21 мар. 2026

Два танкера с руски петрол и газ пътуват за Куба, тествайки настроението на Тръмп

Най-четени

Още от същото

Русия е изпратила два кораба, превозващи суров петрол и газ до Куба в разгара на най-тежката енергийна криза в историята на острова след 29-часово национално прекъсване на електрозахранването. То разкри екстремния глад за гориво на страната, която всеобхватното петролно ембарго на Вашингтон доведе до ръба на хуманитарна катастрофа.

Предполага се, че първият кораб – танкерът Sea Horse, плаващ под флага на Хонконг, превозва приблизително 27 хиляди тона газ и се очаква да акостира до няколко дни след като е възобновил подаването на информация за курса си в Атлантически океан, според Самир Мадани – съосновател на фирмата за морско разузнаване TankerTrackers. Вторият кораб – руският танкер „Анатолий Колодкин“, превозва между 725 000 и 728 000 барела суров петрол и се очаква да пристигне в началото на април.

Двата плавателни съда ще направят първите доставки на енергия за Куба от три месеца насам. Само два малки танкера са закарали петрол на страната през 2026 г., според данни за проследяване на корабите на LSEG.

Доставките идват след като националната електропреносна мрежа на Куба се разпадна напълно на 16 март, потапяйки 10-те милиона жители на острова в тъмнина за повече от 29 часа, преди електричеството да бъде възстановено до ранните вечерни часове на 17 март, твърдят кубински служители от енергийния бранш. Дори преди повредата в мрежата повечето кубинци са подлагани на ежедневни прекъсвания на електропреноса от 16 часа или повече.

Според „Ройтерс“, работниците са възстановили работата на съоръжението „Антонио Гитерас“ – най-голямата електроцентрала на страната, работеща с петрол, до обяд на 17 март, стабилизирайки мрежата след срива. Кубинските енергийни експерти обаче предупредиха, че производството остава доста под потреблението и е слабо облекчение на населението, изтощено от месеци хронични прекъсвания на електрозахранването.

Спирането на тока принуди президента на Куба Мигел Диас-Канел да отвърне на критиките на администрацията на американския президент Доналд Тръмп. „Те възнамеряват и обявяват планове да превземат страната, нейните ресурси, нейните имоти и дори самата икономика, която се стремят да задушат, за да ни принудят да се предадем“, посочи той в социалните медии на 17 март, малко след като електрозахранването в цялата страна беше възстановено.

Служител на Държавния департамент на Съединените щати отхвърли тази формулировка, като приписа прекъсванията на електрозахранването на лошо управление от страна на правителството и определи паузите като „симптом на некомпетентността на проваления режим“.

Куба генерира повече от четири пети от електроенергията си от остарели електроцентрали от съветската епоха, работещи с петрол. Енергийната криза се корени в прекратяването на вноса на субсидираното венецуелско черно злато след залавянето на президента Николас Мадуро през януари, което прекъсна доминиращия източник на горивото за Куба. Впоследствие стопанинът на Белия дом подписа изпълнителна заповед, разрешаваща обмитяването на вноса от всяка страна, доставяща петрол на Куба – мярка, която успешно спира доставките от Мексико и други потенциални доставчици.

На 16 март Тръмп ескалира още повече реториката си, заявявайки пред репортери, че вярва, че ще има „честта да превземе Куба“, добавяйки: „Независимо дали ще я освободя или превзема, мисля, че мога да правя с нея каквото си поискам… В момента те са много отслабена нация.“

„Ню Йорк Таймс“ съобщи, че властта на Диас-Канел е под нарастващ натиск предвид спекулациите, че държавният секретар Марко Рубио, който е от кубински произход, заяви публично желанието си да види промяна на режима на острова и води преговори с членове в съществуващата властова структура.

Тръмп многократно е представял Куба като отчаяна нация, която се стреми да постигне сделка. Но Русия – дългогодишен съюзник на комунистическия остров, се задейства бързо, за да демонстрира солидарност. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди в деня след забележките на Тръмп, че Москва „е готова да предостави всякаква възможна помощ“ на Хавана и заяви, че двете правителства поддържат контакт на работно ниво, докато кризата се задълбочава.

Руското външно министерство го последва с официално изявление, осъждащо онова, което определи като незаконни едностранни ограничителни мерки срещу суверенна държава и обвини Вашингтон в налагане на „енергийна блокада“ на острова.

За Кремъл доставките имат стратегически смисъл отвъд хуманитарния. Русия в продължение на три години разработваше инфраструктурата на сенчест флот и алтернативни застрахователни споразумения, необходими за заобикаляне на западните санкции върху собствения ѝ износ на петрол след нахлуването в Украйна. И на практика почти няма кой знае какви допълнителни репресии, на които да бъде подложена от Съединените щати, като се има предвид, че двустранната търговия с Вашингтон, по думите на Песков, е „почти несъществуваща“.

Дали някой от плавателните съдове в крайна сметка ще достигне Куба, остава неясно. Според Хорхе Пиньон – експерт по енергетика в Тексаския университет в Остин, поне два катера на бреговата охрана на САЩ са разположени край североизточното крайбрежие на Куба, между Моа и Пуерто Падре, което им дава възможност да прехващат кораби, ако им бъде наредено. Тяхното присъствие е доказателство за онова, което на практика се е превърнало в морска блокада на американците на доставките на гориво до острова.

Някои анализатори пък поставят под въпрос дали Sea Horse изобщо се опитва да достигне Куба. За Евън Елис – професор във Военния колеж на армията на САЩ, „самата идея, че танкер може да се промъкне в Куба в момента, просто няма смисъл“, защото „това е може би най-следената част от Карибите.“ Елис посочва мащабното присъствие на американски военни сили в региона, включително самолети за наблюдение, разрушители и части на морската пехота, натоварени със задачата да прехващат кораби, нарушаващи санкциите. Вместо това Елис смята, че поведението на кораба може да насочва към други обяснения, включително механична повреда.

Несигурността се задълбочава от объркването по отношение на политиката на Белия дом за санкции. Пиньон припомня, че администрацията на Тръмп облекчи неотдавна някои ограничения върху доставките на руски петрол до страни като Индия, Китай, Япония и Южна Корея заради смущенията, причинени от затварянето на Ормузкия проток, след като САЩ и Израел нападнаха Иран. Но остава неясно дали тази гъвкавост се разпростира и върху Куба. „Не сме виждали директивата, независимо дали е изпълнителна заповед или нещо друго, която да пояснява дали Куба е включена в нея“, казва Пиньон. „Това е въпросът, който всички си задаваме.“

В същото време Елис отбелязва, че американски чиновници са обсъждали разрешаването на ограничени доставки на петрол от Венецуела при строго контролирани условия – с товари, доставяни на частни компании, а не на кубинското правителство – в опит да се облекчи хуманитарният натиск, без от това да се възползват правителствата в Каракас или Хавана.

Залогът за острова е висок. Дизелът се превърна в най-важното гориво в кубинската икономика, захранвайки транспорта, производството на електроенергия, селското стопанство и водните системи. Той превозва храна, захранва генератори, изпомпва вода, но в момента в пристанищата има помощ, която не може да бъде разпределена, защото няма дизел за камиони.

С началото на мирните преговори за Украйна и участието на американските и израелските сили срещу Иран в конфликт, който доведе до най-високите нива в цените на петрола от години, готовността на Белия дом да се конфронтира с Москва за доставка на гориво до обсаден карибски остров е изправена пред необичайно висок праг. И двете страни го знаят.

Източник: Banker.bg

spot_img

Последни публикации