Търговската сделка, постигната по време на преките преговори между американския президент Доналд Тръмп и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ще имат негативен макроикономически ефект върху Европейския съюз. Това е позицията на председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков, публикувана на сайта на консултативния орган.
В неделя, 27 юли, Фон дер Лайен обяви следните отстъпки към САЩ:
- ЕС се съгласява на 15% „всеобхватно“ мито върху приблизително 70% от износа си към Америка (автомобили, чипове, фармацевтични продукти и др.), докато митото от 50% върху стоманата и алуминия в ЕС остава;
- ЕС намалява митата си за американски автомобили от 10 на 2.5% и обещава допълнителни намаления за избрани стоки от САЩ;
- ЕС поема ангажименти за допълнителни покупки на американски втечнен природен газ, петрол и ядрено гориво на стойност 638 млрд. евро (750 млрд. долара) за периода 2025 – 2028 г.; и около 600 млрд. долара инвестиции от ЕС в САЩ.
Всичко това, според анализа на Дянков, ще намали годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на ЕС с приблизително 0.5%. Преките годишни загуби от мита вероятно ще възлязат на 3 – 5 милиарда евро.
Спадът от 0.5% в БВП на ЕС се превръща, при типична еластичност на приходите спрямо БВП от приблизително 0.4%, в 0.2% по-малко данъчни приходи от БВП. За ЕС това са приблизително 30 милиарда евро годишно пропуснати постъпления от ДДС, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Общо годишните загуби на приходи възлизат на около 34 млрд. евро“, пише Дянков.
Освен това загубите ще бъдат неравномерни за различните държави: Германия, Ирландия, Нидерландия, Белгия и Италия, които са силно зависими от износа, ще загубят най-много приходи, докато ефектите за южните и източните държави, като България, ще бъдат смекчени от по-малкия дял на продажбите в САЩ.
По-високите разходи за внос на енергия водят до повишаване на цените на енергията на вътрешния пазар. Ако правителствата повторят ценовите ограничения от 2022 – 2023 г., субсидиите биха могли да струват 0.3 – 0.5% от БВП, или още 45 млрд. евро годишно.
Комбинираният ефект върху фискалните баланси на ЕС е в размер на 75 – 80 милиарда евро (приблизително 0.4 – 0.5% от БВП на ЕС), се посочва още в анализа.
Последици за фискалната политика
За големите износители (Германия, Нидерландия, Ирландия) фискалният дефицит може да се увеличи с 0.6 – 0,8% от БВП; за Франция, Испания и Италия с 0.3 – 0,5% от БВП; за по-малките държави от Централна и Източна Европа, като България, с 0.1 – 0,2% от БВП.
Шокът изтласква няколко държави над тавана на дефицита от 3% от БВП, които преди бяха малко под него. Очаква се Брюксел да предостави допълнителни клаузи за гъвкавост, обвързани с „извънредни обстоятелства“ и да отчете разходите за енергийна сигурност като еднократни.
Източник: Economic.bg
