„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Мнозина футболни фенове в Италия свързват термина „Калчо“ с онази емблематична синя фланелка на „аддзурите“. При по-задълбочено размишление, умът им се насочва към алитеративния и свързан с него термин „Катеначо“ – защитна система на игра, първоначално разработена от австрийски треньор за швейцарския национален отбор през 1930-те години, но усъвършенствана именно от италианците. Ако човек е склонен да се впусне в по-дълбоко проучване на италианския лексикон, бързо ще премине от „Катеначо“ към „Либеро“ – позицията, която по същество контролира тази система.
Мълчаливият гений, който се превърна в сърцето и съвестта на „Калчото“
В историята на калчото либерото беше опората, около която се изграждаха великите отбори и на която се основаваше имплицитното доверие на треньора. Всъщност либерото беше въплъщение на визията на треньора. Италианският футбол е пълен с примери за блестяща защита, имена, които са неразривно свързани с душата на полуострова. Сред тях са Франко Барези, Фабио Канаваро, Алесандро Неста, Паоло Малдини, Клаудио Джентиле, Леонардо Бонучи, Алесандро Костакурта, Джачинто Факети и други. Едно име обаче се издига дори над тази знаменита листа, то е въплъщението на либерото и синоним на слава – Гаетано Ширеа.
Гаетано Ширеа е роден в Чернуско сул Навильо, предградие на град Милано, през 1953 г. За Ширеа не северните сили на Интер или Милан бяха мястото, където щеше да научи занаята си. Вместо това, той привлича вниманието на Аталанта и през 1970 г. се присъединява към отбора, базиран в Бергамо. Ширеа не започва като либеро. Всъщност, в началото на кариерата си с Оробичи, той играе в халфовата линия. Това се оказва основа, която му позволява да издигне позицията до невиждани висоти и да създаде прототипа на съвременния либеро.
Транферът в Ювентус и началото на една велика ера в Торино
На едва 19 години Ширеа е направил достатъчно, за да убеди треньорския щаб на Аталанта, че е готов да играе в Серия А. След две години в Ломбардия беше неизбежно, че играч с класата и интелигентността на Ширеа ще привлече вниманието на монолитните гиганти от север, като Ювентус направи ход за 21-годишния играч през 1974 г. Първото препятствие за 21-годишния футболист след пристигането му в Торино беше донякъде репутацията на Сандро Салваторе, който беше в клуба от 12 години. Първоначално феновете на „бианконерите“ бяха скептични към слабия младеж, но футболът не се състои само от физически данни. Ширеа не се нуждаеше от много време, за да промени мнението им, като интелигентността и зрелостта му, които опровергаваха възрастта му, скоро разсеяха всякакви опасения, че не е на висотата на значителната задача да замести Салваторе.
В първия си пълен сезон Ширеа спечели първата си титла в Серия А. Във втория сезон Юве завърши на второ място след съперника си Торино. С пристигането на Джовани Трапатони през 1976/77, Ширеа се сдоби с мениджър и ментор, който наистина разбираше таланта му и превърна ролята на либерото от последна линия на отбраната в позиция, която беше трамплин за атакуваща игра.
„Джентълменът-либеро“
Гаетано Ширеа спечели Скудетото в първия си сезон под ръководството на Трапатони. Юве допусна само 20 гола по пътя си към титлата през 1976/77, но тогава Ширеа беше насърчен да се впусне в атака. Той беше използван от Трапатони като нов тип либеро, с правото да изнася топката от отбраната и да я пренася в средата на терена. Ширеа е известен със своя отстъпчив характер. Свидетелствата на съотборници, фенове и мениджъри говорят за играч, който беше олицетворение на спокойствието и играеше с тиха, достолепна манера. Италианският журналист Дарвин Пасторин го наричаше „джентълменът либеро“.
Адаптирането на Ширеа към ролята на либеро беше на път да надмине всички познати досега схеми. Трапатони бе на мениджърския пост в Ювентус за следващото десетилетие, а през всеки един от тези сезони Ширеа ще бъде неговият лоялен помощник. Ширеа беше определението за самообладани. Когато излезеше на терена, мениджърът и съотборниците му отправяха колективна молитва на благодарност, знаейки, че либерото на Ювентус ще ги пази.
Ширеа има всички трофеи на УЕФА и ФИФА в колекцията си
Дино Зоф, Джентиле, Кабрини и Ширеа формираха сърцето на защитата на Юве в продължение на седем сезона. Това беше най-перфектната комбинация от коприна и стомана, като Джентиле предлагаше всичко, което Ширеа не можеше, и обратното. Опитът на Зоф на вратата само допринесе за видимата непобедимост на защитата по време на десетилетието на доминация. Ширеа спечели множество трофеи по време на престоя си в Торино, като вдигна седем Скудети, две Купи на Италия, Купа на УЕФА, Купа на носителите на купи, Суперкупа на УЕФА, Интерконтинентална купа и Купа на европейските шампиони. Той остава един от само петима играчи в историята на футбола, спечелили всички клубни турнири на УЕФА и ФИФА, след като печели Мондиала с Италия през 1982 година.
След неуспешната защита на титлата на Италия на Световното първенство в Мексико през 1986 г., Ширеа се оттегли от международния футбол. Две години по-късно, след само шест мача за първия отбор през сезон 1987/88, той сложи край и на кариерата си в клуба. Използван като либеро през по-голямата част от кариерата си и състезаващ се на най-високо ниво в клубен и международен футбол, „Джентълменът-либеро“ никога не получи червен картон. Ширеа беше перфектният пример за защита с мозък, а не с тяло.
Краят дойде твърде рано за Ширеа
След 14 години лоялна служба на „Старата дама“, Гаетано Ширеа беше назначен за помощник-треньор на своя дългогодишен приятел и бивш съотборник Дино Зоф. Аналитичният ум, с който играеше, беше разпознат от Ювентус като нещо специално, част от човек, чийто интелект се вписваше перфектно в тактическите изисквания на Серия А. Наставническата кариера на този генй обаче не продължи дълго. На 3 септември 1989 г., само година след като окачи бутонките, Ширеа се връщаше от посещение в Полша, когато колата, с която пътуваше, беше замесена в фатална катастрофа. На едва 36 години италианският футбол загуби още един гигант, който все още имаше толкова много да даде на играта.
Шокът и скръбта бяха изразени от фенове по целия свят, които оставиха настрана племенните предразсъдъци, за да почетат и признаят блясъка на играча на Ювентус. През 2005 г. неговият мениджър от Световното първенство Енцо Беарзот подаде петиция за оттегляне на фланелките с номер 6 от националния отбор и Ювентус в негова чест. Когато Ювентус се премести в новия си стадион, трибуната „Сюд“ беше преименувана на „Ширеа“ и е дом на ултрасите на „бианконерите“.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: Великият голмайстор, който игра за Ювентус, Милан и Наполи, но вкара 150 гола с друг отбор в Серия А
Източник: Актуално
